Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс

— Проклятие!

Три резета щракнаха едно след друго.

— Никой не знае това за Калифорния. Никой.

Вратата се открехна няколко пръста.

— Добре, дай — рече гласът.

Отвътре се подаде ръка, подобна на голяма, пухкава морска звезда.

— Сложи я тук!

Аз сложих ръка в нейната.

— Обърни с дланта нагоре.

Пръстите й ме сграбчиха.

— Спокойствие.

После започнаха да ме масажират, следвайки очертанията на гънките.

— Не може да бъде — прошепна тя.

Още мълчаливи движения, докато опипваше възглавничките в основата на пръстите ми.

— Но е истина — въздъхна.

А после:

— Ти помниш мига на раждането си!

— Откъде може да знаеш това ?

— Трябва да си седми син на седми син!

— Не — отвърнах. — Сам съм, нямам братя.

— Боже мой — ръката й подскочи в моята. — Ти ще живееш вечно!

— Никой не живее вечно.

— Но ти — да. Не тялото ти. А онова, което правиш . С какво се занимаваш?

— Мислех, че животът ми е в твоите ръце.

Тя изпусна хриплив смях.

— Какво, да не си актьор? Или извънбрачен син на Шекспир?

— Той не е имал синове.

— На Мелвил тогава. Копеленцето на Херман Мелвил.

— Де да бях.

— Истина ти казвам.

Масивният предмет отвъд се помести с неохотно скърцане и вратата се отвори широко.

Видях огромна жена, загърната в огромна пурпурна кралска роба, да се отдалечава към дъното на стаята върху метален трон на колелца по застлания с вехто дюшеме под. Тя спря до маса, на която се виждаше не една, а цели четири кристални топки, искрящи под светлината на настолна лампа със стъклен абажур в зелено и кехлибарено. Кралица Калифия, астролог, хиромант, френолог, виждащ миналото и бъдещето, тънеше в гънките на своите сто и шейсет килограма плът, от която очите й пронизваха като рентгенови лъчи. Отзад, в сенките, се виждаха очертанията на масивен стоманен сейф.

— Впрочем, не хапя — рече.

Пристъпих навътре, а Кръмли ме последва.

— Но оставете вратата отворена — добави тя.

Чух как паунът на двора изпищя и се осмелих да протегна и другата си ръка.

Кралица Калифия отскочи назад като опарена.

— Познаваш ли Грийн, романиста? Греъм Грийн?

Аз кимнах.

— Той е писал за един свещеник, който загубил вярата си. А после станал свидетел на чудо, предизвикано от него самия. Шокът от възродилата се вяра бил толкова силен, че едва не го убил.

— Е, и?

— Божичко. — Тя продължи да се вторачва в ръката ми така, сякаш последната бе откъсната от тялото ми.

— Да не би и на теб да ти се случва същото? — попитах. — Както на свещеника?

— Не може да бъде!

— Изгубила си вярата си, способността да изцеляваш?

— Да — промълви тя.

— И сега, точно в този момент, тя се връща?

— По дяволите, да!

Дръпнах ръка и я долепих до гърдите си, за да я скрия.

— Как се досети за онова преди малко? — рекох.

— Не съм се досещала. То само ми изкара ангелите.

Очите й се плъзнаха към вестника и поканата под мишницата ми.

— А, ходили сте горе да го видите.

— Сега вече погледна, не е честно.

Репликата ми предизвика полуусмивка и ехидно сумтене.

— Хората просто рикошират от него и се озовават тук.

— Но не достатъчно често, струва ми се. Може ли да седна някъде? Ще падна, ако не го направя.

Тя ми посочи с глава към един стол на безопасното разстояние от два-три метра. Отпуснах се в него, а Кръмли, игнориран, остана да стърчи с кисела физиономия.

— Та да си дойдем на думата — продължих. — Старият Ратиган няма много посетители. Малцина изобщо знаят, че е жив там горе, на Маунт Лоу. Но въпреки това днес някой му е бил на гости и здравата му е покрещял.

— А, значи му е крещяла, така ли? — Камарата от плът почти се разтопи в спомени. — На негово място хич нямаше и да я пусна .

— Не съм казал, че е била жена.

— Винаги е било грешка — каза Кралица Калифия, поглеждайки към кристалните си топки — да се гледа бъдещето, а още повече — да се казва на хората. Аз давам намеци, а не факти. Не съветвам кои акции да се купят, от кой храст ще изскочи заек и от кой не. Виж, диети — да. Продавам витамини, китайски корени, но не и дълголетие.

— Но току-що постъпи иначе.

— Ти си различен — приведе се тя и колелцата на стола й жалостиво изскърцаха. — Бъдещето лежи пред теб. Никога не съм виждала по-ясно бъдеще. Но си в ужасна опасност. През цялото време виждам, че трябва да го изживееш, но някой може да го унищожи. Затова внимавай!

За момент тя замълча, затвори очи, а после попита: