Рей Бредбъри: Хайде всички да убием Констанс

Грабнах книгата от ръцете му и пак му я подхвърлих обратно. Тя се отвори на страница с възголям нарисуван кръст, а шрифтът на името срещу него бе почти като от цирков афиш. Кръмли смръщи вежди, а аз го прочетох наобратно: Калифия. Кралица Калифия. Бънкър Хил. Адрес нямаше. Но имаше телефонен номер.

Кръмли не можеше да откъсне очи от него.

— Знаеш ли къде е това? — попитах.

— Естествено, че знам къде е Бънкър Хил. Роден съм на няколко пресечки оттам. Най-голямото сборище на мексиканци, цигани, ирландци, всякаква бяла и черна измет. Стърчащи кюнци от прозорците и тъй нататък. Помня, че се навъртах край погребалното бюро „Калахан и Ортега“, надявах се да видя истински труп. Ама че име, Калахан и Ортега. Какво по-подходящо за такова място, пълно с отрепки от Гуадалахара, повехнали танцьорки от Розарита Бийч и дъблински курви. Мамка му! — рече изведнъж той, ядосан на собствените си приказки и на това, че сам се навива да се присъедини към диренията ми. — Чуваш ли ме какви ги дрънкам?

— Чувам — казах. — Защо просто не позвъним на някои от тези оградени номера и не видим кои от тях още ходят по земята и кои са под нея?

Без да изчакам протестите му, сграбчих указателя и изтичах до ярко осветения открит басейн на Ратиган. Там, върху остъклена масичка за кафе, имаше поставен телефон, който сякаш ме подканяше. Избягвайки погледа на Кръмли, започнах да набирам.

Обади се безкрайно далечен глас, който ми съобщи, че номерът е закрит.

Тогава позвъних на „Информация“, взех оттам друг номер, набрах го и задържах слушалката така, че Кръмли също да чува:

— „Калахан и Ортега“, с какво можем да ви помогнем? — произнесе плътен баритон със силен ирландски акцент. Видях Кръмли да трепва и се ухилих широко.

— „Калахан и Ортега“ — повтори гласът, вече по-силно, явно подразнен. Дълга пауза. Аз мълчах като пън. — Кой, по дяволите, е това?

Затворих преди Кръмли да успее да стигне до мен.

— Кучи син — просъска той, изгарящ от любопитство.

— Значи, казваш, роден си на две-три преки оттам?

— Четири, безсъвестно копеле такова.

— Е, и какво мислиш?

— За твоята Книга на Мъртвите ли?

— Не искаш ли и ти да опиташ някой номер? — Разгърнах отново страниците и спрях на буква Р. — О, я виж, тук има нещо по-добро дори от Кралица Калифия.

Кръмли присви късогледите си очи.

— Ратиган, Маунт Лоу. Що за Ратиган ще живее в тоя пущинак? Помня, че навремето до върха имаше железница, която караше цели тълпи на пикници.

Лицето му се засенчи от спомени.

Бучнах с показалец друго име.

— Ето ти пак Ратиган, катедралата „Света Вибиана“.

— Боже мили, кой с тази фамилия може да се подвизава пък там?

— Говориш като истински ревностен католик. — Вгледах се във вече трайно намръщената му физиономия. — Искаш ли да проверим? Аз тръгвам.

Едва бях направил три крачки, когато той изруга зад гърба ми.

— И как смяташ да стигнеш дотам, като нямаш нито кола, нито книжка?

— Ти ще ме закараш — отвърнах, без да се обръщам.

Настъпи дълга, напрегната тишина.

— Нали? — подканих го аз.

— Знаеш ли изобщо мястото, където вървеше железницата за Маунт Лоу?

— Като малък нашите често ме водеха там.

— Значи ще можеш да го намериш?

— И още как.

— Млъквай и скачай в колата — каза Кръмли, хвърляйки пакет бира на задната седалка.

Потеглихме и звуците на Гершуин скоро заглъхнаха зад гърба ни.

— Хич не си отваряй устата — предупреди ме Кръмли. — Само ми посочвай с глава наляво, надясно или направо.

— Проклет да съм, ако знам защо изобщо правя това — измърмори Кръмли, като караше почти в насрещната лента. — Казвам, проклет да съм, ако…

— Да, чух — вметнах, наблюдавайки как подножието на планината все повече се приближава към нас.

— Знаеш ли за кого ми напомняш? — изсумтя той. — За първата ми и единствена съпруга, която винаги знаеше как да ме баламоса с нейните форми, размери и широки усмивки.

— Аз да те баламосвам?

— Само кажи, че не е така и те изхвърлям от колата. Все едно решаваш някаква кръстословица и се правиш, че не ме забелязваш, докато накрая сам не ти дръпна молива от ръката.

— Правил ли съм някога така , Кръмли?

— Престани, ще ме ядосаш. Следиш ли табелите? По-добре се съсредоточи върху тях. Така. А сега ми кажи защо изобщо си се захванал с тази дивотия.

Погледнах указателя на Ратиган в скута си.

— Тя бягаше от нещо. Според нея от Смъртта, от имената на обречените мъртъвци в тази книга. Може би някой от тях й я е изпратил, като извратен подарък. А може и тя сама да е тичала насреща им, както правим ние, за да види кой е грешникът, осмелил се да праща надгробни речници на едно впечатлително дете-актриса.