Рей Бредбъри: Хайде всички да убием Констанс

— Само в молитвите, Констанс, не и в действителността.

— Ти също ще живееш вечно. С твоите книги!

— Най-много да докарам до четирийсет.

— Не се подигравай с четирийсетте. Някои отдавна сме ги минали.

— Май имаш нужда от питие. Стой мирно.

Отидох и донесох половин бутилка газирано червено вино.

— Майчице! Какво е това?

— Мразя скоча, а това е евтин писателски бъркоч. Опитай.

Тя отпи и сгърчи лице.

— Да ме отровиш ли искаш? Бързо, дай нещо друго!

В миниатюрната ни баня открих плоско шишенце водка, пазена за дълги, самотни нощи. Констанс я сграбчи.

— Да си дойдем на думата — и течността забълбука в гърлото й.

— Ей, по-полека.

— Ти нямаш моите предсмъртни гърчове.

Надигна бутилката още един-два пъти, подаде ми я и се отпусна върху възглавниците със затворени очи.

— Бог е милостив. Искаш ли да чуеш за проклетото нещо, което ме подгони насам?

— Чакай малко. — Долепих бутилката вино до устните си и опънах дълга глътка. — Давай сега.

— Е — започна тя, — беше смъртта .

Започвах да съжалявам, че водката в шишенцето е привършила. Потръпвайки, усилих пламъка на малката газовата печка, претърсих долапа и намерих бутилка ликьор.

— По дяволите — простена Ратиган. — Това е тоник за коса. — Тя глътна от бутилката и махна с ръка. — Докъде бях стигнала?

— Как нещо те гонело.

— Да, но онова, от което бягах, е с мен.

Външната врата затрака на вятъра.

Аз я улових за ръката, докато тракането не престана.

После тя взе голямата си черна чанта, извади отвътре малка книга и ми я подаде с тресяща се ръка.

— Ето.

Прочетох: Телефонен указател на Лос Анджелис, 1900 г.

— О, боже — прошепнах.

— Знаеш ли защо съм го донесла? — попита тя.

Прелистих от буква А, през Г -тата и Е -тата до О , Т , и сетне до края — имена, имена от отдавна забравени години, купища от имена.

— Помисли малко — каза Констанс.

Започнах отначало. А , като Александър и Албърт, Б , като Бъроуз, Е , като…

— Май се досещам — промълвих. — Годината е 1900. А сега сме 1960-та. Погледнах Констанс, пребледняла под вечния си летен тен. — Тези хора… само малцина от тях са още живи. — Взрях се отново в имената. — Няма смисъл човек да се обажда на повечето от тези номера. Това е…

— Какво?

— Книга на Мъртвите.

— Право в десетката!

— Книга на Мъртвите — повторих. — Египетска. Прясно извадена от гробницата.

— Още лепнеща — потвърди Констанс.

— Изпрати ли ти я някой? — попитах. — Имаше ли бележка?

— Не е задължително да има бележка, нали?

— Не — продължих да разгръщам аз. — След като почти всички тук са си отишли, посланието явно е…

— Че и аз скоро ще ги последвам.

— И ще бъдеш последното име върху тези страници на мъртвите?

— Да.

Усилих още малко печката, но по гърба ми отново полазиха мравки.

— Ама че ужасна постъпка.

— Наистина ужасна.

— Телефонни указатели — промърморих тихо. — Маги казва, че я избива на сълзи от тях, но естествено, всичко зависи от указателя.

— Зависи, и още как. Има и още… — Тя бръкна пак в чантата и ми подаде втора малка черна книжка. — Разгледай и това.

От вътрешната страна на корицата беше изписано „Констанс Ратиган“ и нейният адрес на плажа. Отворих на първата страница. Там имаше само А-та.

„Абрамс, Александър, Алсъп, Алън.“

Продължих нататък.

„Болдуин, Брадли, Бенсън, Бъртън, Бъс…“

Усетих как по пръстите ми пролазва хлад.

— Това не са ли все твои приятели ? Чувал съм имената.

— И…?

— Мисля, че ако не всички, то поне повечето от тях са погребани тук, във „Форест Лоун“ 1 1 Forest Lawn — частен гробищен парк в Глендейл, Калифорния. — Б.пр. . И сякаш са изровени сега. Това е като гробищен регистър.

— И то по-лош от телефонния указател.

— Защо?

— Преди години го дадох на една холивудска благотворителна организация. Сърце не ми даде да изтрия имената. А мъртвите все се трупаха. Накрая останаха само неколцина живи. Във всеки случай, подарих този тефтер, а ето, че сега той се върна. Намерих го вечерта, като се прибирах от плажа.

— Плувала си в това време?

— Дъждът не ме плаши. Но още щом отворих портата, заварих тези неща да се мъдрят на двора.

— Някаква бележка?

— Не, но именно мълчанието им казва всичко.

— Божичко. — Взех стария указател в едната си ръка и тефтера с имена и телефони на Ратиган в другата. — Две почти завършени Книги на Мъртвите.