Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс

— Утре ще дойда пак — извика.

— Тя знае , че ще го направиш — казах аз.

Подминахме бюрото „Калахан и Ортега“, но този път Кръмли не го удостои с поглед.

През целия път докато возехме циганката, никой не обели и дума.

— Шантава работа — казах на връщане. — Напомня ми за един приятел преди години. Когато умря, имигрантите от Куернавака нахлуха в дома му, ограбиха колекцията му от стари фонографи от началото на века, плочите на Карузо, мексиканските маски. Оставиха мястото празно като египетска гробница.

— Това е то да си беден — отбеляза Кръмли.

— И аз съм отрасъл в бедност. Но никога не съм крал.

— Може би просто не си имал подходяща възможност.

Подминахме двореца на Кралица Калифия за последен път.

— Като нищо може да е там. Циганката знае какво приказва.

— Тя сигурно знае. Но на теб ти хлопа дъската.

— Просто ми дойде много — опитах да се защитя. — Твърде много. Първо Констанс ми връчва два злокобни телефонни указателя и изчезва. После почти се удавяме в двайсет хиляди левги стари вестници. А сега, за капак, и мъртва кралица. Започвам да се чудя, дали всичко е наред с отец Ратиган?

Кръмли изви волана и спря край една телефонна кабина.

— Ето ти монета!

Влязох вътре и набрах номера на катедралата.

— Извинете, исках да попитам дали господин… — запънах се и се изчервих. — Дали отец Ратиган е добре?

— В какъв смисъл добре ? В момента е на изповед.

— А, много се радвам — рекох глупаво. — Стига и този, когото изповядва , също да е добре.

— Никой никога не е добре — отряза гласът и затвори.

Довлякох се обратно до колата, където Кръмли ме изгледа изпитателно.

— Е?

— Още е жив. Къде ще ходим сега?

— Знам ли. Но оттук нататък даваш обет за мълчание. Нали знаеш католическите обети? Затваряш си устата, инак ще гориш в ада. Ясно?

Отидохме до градската палата на Венис. Кръмли слезе и затръшна вратата.

Бави се около половин час. Когато се върна, подаде глава през шофьорския прозорец и каза:

— Слушай внимателно. Току-що си взех една седмица болнични. За това време имаме да свършим много работа — да открием Констанс, да опазим свещеника на „Света Вибиана“, да възкресим няколко мъртъвци и да предупредим жена ти да ме възпре, ако река да те удуша. Кимни с глава, ако си разбрал.

Аз кимнах.

— През следващите двайсет и четири часа няма да се обаждаш без разрешение! Къде са сега онези проклети телефонни указатели?

Подадох му Книгите на Мъртвите.

Кръмли седна зад волана и ги изгледа смръщено.

— Можеш да кажеш нещо за последно, преди да млъкнеш!

— Ти си най-добрият ми приятел — изтърсих.

— Толкова по-зле — каза той и настъпи газта.

Върнахме се до къщата на Ратиган и застанахме на брега. Беше привечер и тя все още светеше цялата, а акордите на Гершуин неуморимо се пренасяха ту в Манхатън, ту в Париж.

— Бас държа, че като е умрял са го погребали в пианото му — каза Кръмли.

Извадихме втората Книга на Мъртвите, личния тефтер на Констанс, в който повечето имена вече бяха преминали в отвъдното. За сетен път го прелистихме страница по страница, с нарастващо усещане за тленност.

На страница 30 стигнахме до буква Р .

Името на загиналия й съпруг, Кларънс Ратиган, си беше все там, със замлъкналия телефон и червения християнски кръст.

— По дяволите. Дай да погледнем пак това на Калифия.

Отгърнахме назад и то се вторачи в нас, дебело подчертано и също с разпятие.

— Което означава, че…?

— Че който и да е подхвърлил книжката, първо е означил имената на хората, сложил им е кръстчета, а после е почнал да ги избива. Поне така изглежда. Вече взех да се изчерпвам откъм идеи.

— Или е разчитал, че щом Констанс види означените имена, още докато са живи, ще изпадне в паника и ще тръгне да ги обикаля, като пътьом, без да иска ги погубва с виковете си. Дай да видим и другите. Отвори на „Света Вибиана“.

Кръмли намери телефона на отеца и изпъшка.

— Пак червено кръстче.

— Но той си е жив и здрав. Да пукна ако разбирам нещо.

Повлякох крака през пясъка до телефона край басейна и отново се обадих в катедралата.

— Кой е? — попита сприхав глас.

— Отец Ратиган! Слава богу!

— Слава богу за какво?

— Аз съм, приятелят на Констанс. Сещате се, кретенът.

— Какво има пак — изджафка свещеникът.

— Не приемайте повече изповеди тази вечер!

— Откога взехте да ми нареждате?

— Но вие сте още жив ! Тоест, искам да кажа, има ли нещо, което можем да направим, за да ви защитим?