Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

Чарли свали шапката, изкашля се и извади лула от джоба на рибарския си елек. Натъпка я и се помъчи да запали срещу вятъра.

— Ами останалите двайсет процента?

— Това е делът на Шушумигата — обясних аз. — В момента са под опека на съда, докато бъде обявен за мъртъв. Нямаше начин да изровят трупа изпод камъните.

— Аха…

Когато мозъчните клетки на Чарли се поразмърдат, той обикновено млъква. Далече зад нас един морски орел се спусна като пикиращ бомбардировач близо до рифовете и пак излетя с риба-папагал в ноктите.

След малко Чарли каза:

— Ако не броим Кип, сам ли ще търсиш това съкровище?

— Може и да потърся помощ.

— От кого?

— Мислех да си намеря човек с малко опит.

— Нещо не си ни казал.

Изгледах го най-невинно.

— Какво например?

— Къде е Баросо?

Баба изръмжа недоволно.

— Мъртъв е, нали така? Щом е бил прострелян в крака, няма как да се измъкне от пещерата. А и да успее, не може да се изкачи чак догоре. Така ли е, Джейк?

— Така си го мисля — казах аз.

Баба кимна доволно.

— Освен ако е използвал асансьора — добавих аз.

Двамата ме погледнаха втренчено.

— Шушумигата беше нагласил един стар асансьор да работи с два акумулатора по дванайсет волта. На влизане го подминах, но на връщане го видях малко преди да стигна до стъпалата. Така се изкачих горе.

— Това го премълча.

— А, казах го на ченгетата. Така обясних кръвта.

Пак ми отправиха същите погледи.

— В асансьорната клетка имаше капки прясна кръв. И още накапа от рамото ми. Ченгетата нямаха повод да я изследват, защото мислеха, че е само моя. А пък аз им казах чистата истина: за последен път видях Шушумигата в пещерата, а две секунди по-късно тя се превърна в гробница.

Чарли зацъка с език.

— Значи подведе властите? Изненадваш ме.

— Не съм ги подвеждал. Просто не си дадох зор да им помогна.

— Къде е отишъл? — попита баба. — Как се е измъкнал?

— Когато излязох от тунела, пикапът на Джоу-Джоу си беше там, но от джипа нямаше и помен.

— Значи той се е свързал с теб — подкани ме баба.

— В известен смисъл — казах аз.

— Джейкъб, не го усуквай.

— Когато се върнах при колата, малко остана да не го забележа, но някой беше изписал две-три думи върху заснеженото предно стъкло.

— Божичко, продължавай! — викна развълнувано баба.

— Да, моля те — присъедини се Чарли.

Не отговорих.

— Джейкъб! — повиши глас баба.

Пак не отговорих.

Кип се включи в общия хор.

— Хайде бе, вуйчо Джейк. Какво беше? Бас държа, че не е било „То“ с кървави букви.

— Знаете ли, вие тримата сте единствените хора на този свят, които обичам от все сърце — казах аз.

— И какво? — попита баба.

— Затова много съжалявам.

— Туй пък какво беше, пъклото да те вземе?

— Адвокатска тайна — казах аз и усетих как нещо клъвна на въдицата.

Хай алай — южноамериканска игра, наподобяваща хандбала. Играе се на триъгълен терен с високи стени. Състезателите използват дълги, извити ракитови кошнички, привързани към китките им, за да мятат топката срещу стените. — Б.пр.

Супа от черен фасул (исп.). — Б.пр.

Луда (исп.). — Б.пр.

Боже мой (исп.). — Б.пр.

Империалистите (исп.). — Б.пр.

Довиждане (исп.). — Б.пр.

Нощен злодей (лат.). — Б.пр.

Живейте достойно (лат.). — Б.пр.

Господи помилуй (лат.). — Б.пр.

Вещественото доказателство (лат.). — Б.пр.

В мотел „Бейтс“ се разиграват ужасите от знаменития филм на Хичкок „Психо“. — Б.пр.

Кафе с мляко (фр.). — Б.пр.

Сърце мое (исп.). — Б.пр.

Златната пещера (исп.). — Б.пр.

Любовта е сляпа (исп.). — Б.пр.

Исусе Христе (исп.). — Б.пр.

Много (исп.). — Б.пр.

Настинки (исп.). — Б.пр.

Кафе с мляко (исп.). — Б.пр.

Истина (исп.). — Б.пр.

От пръв поглед (лат.). — Б.пр.

Той ми е единствен роднина (исп.). — Б.пр.

Обичай ме, нуждая се от теб (исп.). — Б.пр.

Обичам те (исп.). — Б.пр.

Винаги съм те обичала (исп.). — Б.пр.

Вярно (исп.). — Б.пр.

Какво търсиш тук, по дяволите? Върви си веднага! (исп.). — Б.пр.