Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

После чух крясъка на Шушумигата.

— Джейк, ay, mierda 49 49 Ах, мамка му (исп.). — Б.пр. ! Джейк, maldito sea 50 50 Проклет да си (исп.). — Б.пр. , падна на гредата над входа. Виждам как гори фитилът.

После чух Джоу-Джоу. Все същия език държеше. Гледах как лъчът на фенерчето подскача по скалите над площадката. Най-сетне спря на съединението между една хоризонтална и една вертикална греда. Между тях бе заклещена пръчка динамит с горящ фитил.

Гредата беше поне на четири метра над пода. На младини можех със засилване да се хвана за баскетболния кош, но той е висок само три метра. За четири и дума да не става.

— Джейк, ела тук! — викна Джоу-Джоу. Стоеше право пред Сребърната кралица на около пет метра от пиедестала.

— Защо, за да ме гръмнеш ли?

— Не, трябва да изгасиш динамита. Веднага!

— Хвърли насам револвера и ще го направя — отвърнах аз, макар че нямах ни най-малка представа как ще стане тази работа.

— Chingate! 51 51 Начукай си го (исп.). — Б.пр.

Е, поне малко разнообразие в приказките.

— Револверът. Хвърли го.

— Първо динамитът.

— Не, първо револверът.

— Ей, вие двамата, няма ли да млъкнете и да направите нещо?

Шушумигата бе събрал камъни и ги мяташе по динамита. Не виждах къде падат, но не ми се вярваше да спечели плюшено мече на селския панаир.

— Джейк — каза Джоу-Джоу. — Веднага!

Тихичко се изкатерих отзад по пиедестала на колесницата. Джоу-Джоу стоеше с гръб към мен, за да осветява гредата и съскащия фитил. Скочих в египетската ладия и запълзях нагоре по сребърния пиедестал, докато напипах с пръсти върха на балдахина. Издърпах се, опрях коляно отгоре и погледнах през мрака. Бях на шест метра над пода. Фитилът продължаваше да гори.

— Джейк, къде си?

Лъчът на фенерчето беше точно под мен. Можех да пропълзя напред по балдахина и да скоча. Не беше много кавалерска постъпка — да стоваря отгоре й сто кила жива плът и сигурно да потроша доста кости, но в момента револверът беше у нея и не ми хрумваше нищо друго.

Пристъпих напред по балдахина.

— Джейк, къде си? Няма време!

— Хоси — извика Шушумигата. — Трябва да бягаме. Помогни ми да се измъкна в тунела.

Направих още една крачка.

— Не — викна тя. — Ако падне онази греда, цялата зала ще рухне. Статуята ще бъде смазана.

Трета крачка.

И Сребърната кралица оживя. Отначало си помислих, че двете сребърни богчета отстъпват назад. Но те не мърдаха. Което означаваше, че ние се движим напред.

Корабът се откъсна от пиедестала и плъзна по първото стъпало, после по второто и по третото, набирайки скорост като сал в бързеите на река Колорадо. Когато заора в пода, кралицата залитна напред. Аз също.

Лъчът се завъртя и чух как Джоу-Джоу изпъшка.

Кралицата се пречупи в кръста. Главата й се откъсна и заподскача по пода. Горната половина от тялото полетя право напред. Точно преди да падне, аз скочих от балдахина и се претърколих — този път през нараненото рамо и болката прелетя из цялата ми ръка. Озовах се на крака и опитах да се изправя, като подпрях длан върху нещо меко и гъбесто. Погледнах надолу и видях, че ръката ми е хлътнала в главата на кралицата. Метнах я настрани, като за миг ми мина мисълта, че е много по-лека, отколкото предполагах.

Чух как Джоу-Джоу Баросо нададе животински писък, изпълнен с ужас и болка. Сетне прозвуча задавено, глухо бълбукане. Тя се мъчеше да каже нещо, но сякаш говореше под вода. Завъртях се. Фенерчето лежеше на пода, обърнато към потрепващите й крака. Взех го и насочих лъча към лицето на Джоу-Джоу.

Единият лъч на звездата от скиптъра на кралицата беше забит в гърлото й, точно под брадичката. От раната бликаше кръв и обливаше грамадния сребърен долар, разположен точно под звездата. Докато животът напускаше тялото й, Джоу-Джоу тихо изрече името ми, после нещо съвсем неясно.

— Защо…

Коленичих до нея.

— … ме напусна…

Устните й все още се движеха, когато…

Експлозията.

Отекна между каменните стени.

Облак прах литна нагоре и пак се върна.

Покой. Сводът не се срути.

Паднаха два-три камъка и гредата изстена. После още два-три.

След това тишина.

Нищо.

Докато изведнъж една канара колкото автомобил рухна с трясък и разби пиедестала, от който току-що бе отплавала Сребърната кралица. Гредите застенаха по-силно. Дребни камъни се посипаха като свирепа градушка. Избухна прашна виелица.

— Шушумига! — изкрещях аз в мрака.

Но не чух отговор.

Из цялата зала гредите виеха и се цепеха. Горе отекна грохот като рев на кацащ самолет.