Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

Изстрел и писък.

— Гръмна ме! Jesus Cristo, Джейк, тая ме гръмна в шибания крак! Тече кръв. Костта е счупена. Джейк!

Мълчах. Не исках куршум в крака или където и да било.

Останах прикрит зад дясното задно колело на колесницата. Нов изстрел и звън на разбито стъкло. Високо горе пищната прическа се строши и хиляди лъскави късчета заваляха над мен. Без да се надигам, аз драснах клечка кибрит в каменния под и запалих фитила на една динамитна пръчка. Клечах, прикривах с шепи пращящото пламъче, за да не ме издаде и се чудех какво да правя сега.

Мъчех се да пресметна за колко време изгаря фитилът. Отброих секунди, отмерих сантиметри и изведнъж осъзнах, че до експлозията остават десет секунди. Изпънах ръка и запокитих снаряда нейде към входа на пещерата. В същия миг из главата ми прелетя лавина от мисли. Не знаех колко силно гърми пръчка динамит. Сигурно по-силно от наниз китайски фойерверки, но не чак толкова, че да срути цялата пещера. Нали така? Нали Шушумигата каза, че за една дупка в стената трябвало да наслага в кръг сума ти пръчки? Докато все още протягах ръка подир динамита, аз си спомних старите рисувани филмчета за Уили Койота. И той вечно мяташе динамит, а врагът все му ги връщаше.

Бях го замислил като маневра за отвличане на вниманието. Едно кротко бум, после хуквам…

— Мамка му! Мамка му! Мамка му!

От толкова години се знаехме с Джоу-Джоу Баросо, а не помнех да е използвала такъв език. Е, да, но и аз не я бях замерял с динамит.

Гумените й ботуши запляскаха по скалата. После я чух да тъпче нещо.

— Ти си луд, Джейк! — В гласа й звучаха истерични нотки. — Ще убиеш всички ни. Тия греди са нестабилни.

Е, поне не ми метна динамита обратно.

Чух как нейде в мрака хленчи моят клиент, който много обичаше закона за адвокатската тайна, но отхвърляше всички останали.

— Шушумига, какво ще речеш? — подвикнах аз. — Има ли риск?

— Гръмни я, Джейк. Изпрати я направо в ада.

Надникнах иззад колесницата и видях как лъчът зашари по пода, докато откри Шушумигата, сгушен край една вагонетка.

— Джейк, тя пак ще ме гръмне. Не, Хоси, недей!

— С теб ще се разправям по-късно — каза Джоу-Джоу, после завъртя фенерчето към Сребърната кралица.

Лъчът изгасна и аз разбрах, че е тръгнала към мен. Не се колебах нито секунда. Драснах клечка, запалих фитила, изскочих на открито и с всичка сила търкулнах динамита по каменния под. Той заподскача напред, разпръсквайки зеленикави искри.

Чух как Джоу-Джоу пак замърмори на майчински теми. Чух плясъка на ботушите й по скалата. Гледах фитила и се мъчех да запомня точно къде е светлата точица в мрака. Горящият фитил изчезна и аз се хвърлих натам. Щях да я поваля с плонж, да я сграбча и да извърша нещо, което не бях правил никога през живота си — да ударя жена.

Тя вероятно чу забързаните ми стъпки. Или тежкото ми дишане. Или просто имаше животински инстинкт.

Видях пламъка още преди да усетя удара.

Куршумът ме улучи в дясното рамо. Прониза го съвсем чисто, без да закачи костта, някой по-голям кръвоносен съд или стоманената скоба, която напомня за себе си в дъждовно време. Усетих парване, струйка топла кръв и след това остра болка, сякаш някой ми заби клин и го остави в раната.

Все още бях на крака, но се чудех защо.

Не трябваше ли да залегна или нещо такова?!

Лъчът на фенерчето проряза мрака и освети над мен зъбери от синкав варовик и доломит. Завъртях се, подвих глава, клекнах, търкулнах се през здравото рамо и пак пролазих зад колесницата.

Нов изстрел и отново кралицата си изпати заради мен. Или може да беше някое от малките богчета с памперсите. Аз опипвах в тъмното за последната пръчка динамит. Къде беше, по дяволите? Напипах голямото сребърно колело, плъзнах длан по земята и ето че я открих. Извадих клечка кибрит от джоба си, драснах я, но не се случи нищо. Панталоните ми, все още мокри от банята в тунела, бяха навлажнили главичката. Извадих нова. Беше направо подгизнала. Още една. Същата работа.

Дъхнах върху първата клечка, за да изсуша поне мъничко фосфора, овъргалях я в праха и пак драснах. Нищо, само главичката взе да се рони.

Чух как стъпките на Джоу-Джоу наближават.

Последно драсване и клечката пламна. Оставих я да се разгори, после запалих фитила, изчаках секунда и метнах динамита с всичка сила. Исках да прелети над Джоу-Джоу, за да я накара да се обърне. Когато хукнеше да стъпче фитила, щях отново да я нападна, само че този път на зигзаг.

Чаках да чуя падането на динамита, но вместо бам върху коравата скала се раздаде едно глухо туп .