Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

— Главата и тялото са изваяни от най-големия къс самородно сребро в човешката история — каза Шушумигата. — Тежал повече от един тон и бил открит в тази планина. — В гласа му прозвуча гордост, сякаш сам бе изработил цялата чудесия. — Какво ще речеш за нея, Джейк?

— Чакай, търся подходящата дума. Може би претенциозна? Недодялана? Помпозна? Смехотворна? Кичозна, ако има такава дума.

— Добре де, знам, че не е много изтънчена. Симарон казваше, че била едно от последните чисто викториански произведения на изкуството, ама и да не я е направил Леонардо да Винчи, на кой му пука? Виж какво, Симарон беше обмислил всичко. Тя си има историческа стойност плюс стойността на минералите и самия факт, че никога не е съществувало нещо подобно. След Световното изложение откарали хубавицата в музея в Пуебло, но властите се наканили да го съборят. Онези миньори, дето дарили материала за нея, страшно се разлютили и си я поискали, но музейните плъхове щели да я изпратят в Смитсъновия институт или може би в Ню Йорк, тъй че накрая миньорите просто си я задигнали. Докарали я дотук с товарен вагон и я спуснали обратно в земята, откъдето идвала. По това време мината вече била изчерпана и долните нива наводнени. Искали да държат кралицата тук и да я показват на местните хора, но банките им отнели миньорските концесии, та вече не им било до музеи и прочее. А хубавицата си стояла тук, където я виждаш, почти като новичка. Трябва само да я поизлъскаме. Имаме концесиите за тази мина, а кралицата е изработена от минерали, намерени тук.

— Искаш да кажеш, че това чудо е ваше ?

— Сто на сто, имам си и документи да го докажа. — Шушумигата помълча, после подхвана с напевен глас: — С настоящето известяваме всички граждани, че в съответствие със Закона за мините, одобрен от Конгреса на 10 май 1872 година, както и всички следващи законови актове, местни наредби, укази и правилници, корпорацията „Съкровищница на Скалистите планини“ откри и обявява за своя собственост мина „Сребърната кралица №3“ с всички нейни отклонения и вариации, разрешени от закона, всички рудни находища, жили, подземни и надземни богатства в рамките на споменатата концесия и дрън-дрън, и дрън-дрън. С други думи, Джейк, ние имаме сто процента законно право над тая хубавица за милиони.

— Ние? — повторих аз. — Искаш да кажеш ти и Джоу-Джоу?

— Не, искам да кажа ти и аз. Нали помниш, че имаш десет на сто от компанията.

— Ами сестра ти?

— Ти ми кажи, нали си адвокат. Тя уби Симарон. Хлопна го с дъската, после му пусна пирон в коравата тиква. Мене питай. Нали аз й подадох пищова, ама не съм пипал гадната цев.

— Ще предадеш собствената си сестра?

— От утре ще трябва да погнат някого вместо теб, тъй че мен ако питаш, дай да я хвърлим на псетата.

— Луис! Да не си полудял?

Лицето на Джоу-Джоу бе изкривено от ярост, но нямаше и следа от страх.

— Не, просто върша каквото трябва.

— Шушумига, ами Кайл Хорнбак? — попитах аз. — Нали ти го уби.

— Хич не си го мисли. Седя си аз, значи, с онзи cabron 45 45 Пръч (исп.). — Б.пр. на твоя диван, дето и за благотворителни цели не става, а скъпата ми сестричка му връчва коктейл с конска доза барбитурати. След около две минути той заспива на рамото ми, Хоси се качва в твоята стая и донася една вратовръзка, дето сигурно я е купила баба ти.

— Луис! Callate la boca! 46 46 Затваряй си устата! (исп.). — Б.пр. — Дълбоки бръчки прорязваха челото на Джоу-Джоу, а на шията й пулсираше синя вена. — Да не мислиш, че ще те оставя да се измъкнеш?

Шушумигата се завъртя към сестра си.

— Стига де, така си беше. Ти удуши онзи hijo de puta 47 47 Кучи син (исп.). — Б.пр. с вратовръзката на Джейк. Хей, Джейк, мислех си, че тая връзка не ти отива. Ама да беше видял как му стоеше на него с изплезен език.

— Видях.

— Да бе, бях забравил.

— Кой го закачи на вентилатора?

— Виж, за това се напънахме двамата и пак не беше лесно, щото Кайл хич не ни помагаше.

— Вярно ли е, Джоу-Джоу? Така ли стана?

Но тя мълчеше.

— Мълчанието е знак на съгласие — казах аз. — А съдията Уидърспуун го измисли още по-завъртяно: твърдението се приема поради премълчаване на защитата.

— Вървете по дяволите и двамата — каза бившата ми изгора.

— Аз се измъквам волен като птичка, а тя ще опере пешкира — рече Шушумигата. — Тая света вода ненапита, дето все ме гледаше отвисоко. Ама едно ще ти кажа. Никога не съм убивал човек. Аз съм просто крадец и мошеник, а тя няма нито сърце, нито душа, нито капка топлинка. Без малко да ти се издрайфам на пода, когато видя сметката на Хорнбак. Тя дори и не мигна. Все едно че премаза хлебарка. Със Симарон същата история. Само я беше яд, че ти не можа да свършиш работата. Има си дума за такива като нея. Психо… не помня как беше.