Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

— Шушумига, ще ме прощаваш, че не разтварям обятия, но…

— Не говори, Джейк. Зле постъпихме с теб. Не биваше да те топим. Казвах й на Хоси, дай да пуснем Джейк в далаверата, той ще измисли как да отмъкнем от Симарон la maldita compania 41 41 Проклетата компания (исп.). — Б.пр. , ама тя рече не, нямало да се съгласиш. Права беше. Разбрах го още щом взе да опяваш, че сме изтървали туй-онуй от брошурата. Просто не щеш да играеш играта, това си е.

— Не и твоята игра, Шушумига. Не си падам по пирамидите.

— Да бе, ама това не беше пирамида. Веднъж поне и аз да направя нещо истинско. Точно затова трябваше да си приберем от Симарон „Съкровищницата на Скалистите планини“. Защо да му даваме седемдесет процента на онзи condenado 42 42 Проклетник (исп.). — Б.пр. ! Честно ли е? Дявол да го вземе, ако не бях събрал парите, изобщо нямаше да я открие. Помолих го да преговаряме пак, но той отказа и ме нарече пътуващ търговец на фалшиви обувки. Хей, Джейк, никога не съм бил пътуващ търговец, знаеш го. А пък той разправя, че туй било неговият живот, толкова труд бил хвърлил и сделката си била сделка. Е, тогава закъсах. И решихме със сестричката да си върнем компанията, ама онзи каубой излезе по-хитър от…

Джоу-Джоу го изгледа свирепо.

— Млъквай, Луис!

— Hermanita 43 43 Сестричке (исп.). — Б.пр. , остави поне веднъж аз да говоря. Божичко, дори и тук не престава да ме командва. Научих скапания занаят от Симарон. Как да дълбая дупките в кръг, да слагам на динамита фитили с различна дължина, та да избухне както трябва и скалата да падне където искам. То си е цяла наука да гръмнеш дупка в скалата, без да се претрепеш. Джейк, няма да ми повярваш, но взех да харесвам тая гадост. Тук долу открих себе си.

— Не се изненадвам. Някой ден ще те пратят доживотно да чукаш камъни.

— Стига де, Джейк, недей да се вкисваш. Време е да оправим злото.

До него забелязах сандък, от който стърчаха пръчки динамит. Всяка имаше капсул и фитил.

— Добре, Шушумига, значи реши да станеш честен човек. Миньор си, така ли?

— Да, донякъде, а пък Хоси се смята за старши майстор. Някои работи никога не се променят, нали? Търпях я, защото ме предупреждаваше какво готви прокуратурата срещу мен и приятелите. Казваше ми, когато почнеха да душат наоколо. Тогава пускахме кепенците и преминавахме в друга област. Ако се случеше да ме арестуват, тя вадеше разни неща от папките. Как мислиш, защо толкова ти вървеше с моите дела, Джейк? Не беше само buena suerte 44 44 Късмет (исп.). — Б.пр. .

Аз се обърнах към Джоу-Джоу.

— Значи само си се преструвала, че ненавиждаш брат си?

Тя не отговори. За момент в пещерата се чуваше само бръмченето на генератора и пухтенето на помпата.

— Не-е — обади се Шушумигата и размаха лопатата. — Тя и сега не е сред почитателките на Луис Баросо, но кръвта вода не става. Отначало искаше да ме превъзпита, ама после почнах да й пускам по малко от всяка далавера. Туй, прокурорските заплати, са много мижава работа. И не след дълго станахме съдружници. Ей, Джейк, много отдавна научих, че е по-лесно да направиш крадец от честния човек, отколкото обратното. Та, докъде бях стигнал?

— Разправяше колко хитър бил Симарон — подсказах му аз.

Шушумигата избърса с ръкав струйките черна пот от челото си.

— Да бе, голям хитрец. Веднага разбра, че го пращаме за зелен хайвер. Взе, че притисна Кайл Хорнбак, дето хабер си няма от раздути акции, ама беше докопал дубликати от няколко банкови превода и те разкриха на Симарон точно каквото не трябваше. Симарон беше в града, а аз се канех да поговоря с Хорнбак, когато Соколов го пусне.

— Защо се опита да ме накиснеш?

— Идеята беше изцяло на Хоси.

— Луис!

Шушумигата сви рамене.

— Е, така си беше. Но ако питаш мен, налагаше се. Симарон трябваше да си помисли, че участваш в далаверата, че крадеш от компанията и отгоре на всичкото чукаш Хоси. Ако не те мразеше, нищо нямаше да излезе.

Джоу-Джоу бе извърнала глава, така че я виждах в профил под блясъка на прожекторите.

— Значи това е било още от първия ден, Джоу-Джоу. Включително и онази нощ в твоята къща. Бил съм в леглото ти само като примамка.

— Не ми казвай, че си засегнат, Джейк — отсече тя, без да ме поглежда. — Недей да ми дрънкаш като пъпчив пубер: ах, как можа да ми го направиш, та аз толкова те обичах.

— Наистина те обичах!

— Ти ме напусна, Джейк. Заряза ме. Знаеш ли какво е?

— Значи затова е било, да ми го върнеш тъпкано?

— Не, беше си бизнес — каза Джоу-Джоу.