Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Какво могат да направят? Да ме натопят пред данъчните? Не е възможно, без да уличат и себе си. Ако данъчните започнат да ме разследват, аз просто ще отрека всичко. Единственият начин да бъда свързан с Бероун е той да даде показания под клетва срещу мен и в малко вероятния случай, когато той се съгласи да се жертва, съдията ще има моята дума срещу неговата.

— Ванс, нека ти кажа, че никой никога не е намирал щастие чрез лъжа пред данъчните. Ако те повярват на историята на Бероун — или което е по-вероятно, получат анонимен донос — ще ти почернят живота.

— Как?

— Ти не си ли чувал за данъчна ревизия?

— Не само съм чувал, но са ми правили три пъти и във всички случаи установяваха, че съм декларирал доходите си, а в един им се наложи да ми върнат надвнесени петдесет хиляди долара. Нека опитат пак, добре дошли са.

— Но работата няма да свърши с това, Ванс. Причината на ревизията някак ще се просмуче в пресата и така бленуването от теб спокойствие ще хвръкне по дяволите. Поне половината от читателите ще повярват, че наистина си направил нещо незаконно, което, както ние знаем, е самата истина… — Ванс се намръщи, но не каза нищо. — Освен това, ако Иполито и Бероун си наумят да те свършат, те ще отидат по-далеч от някакво анонимно обаждане — ще разкажат на данъчните най-подробно за финансовите ти инвестиции. Ще им изпратят копия от разписките на офшорната банка, ще направят всичко необходимо и можеш да бъдеш сигурен, че в нито един от документите, които ще предоставят, няма да се споменава за Бероун, а още по-малко за Иполито. Да, прав си, ще бъде твоята дума срещу тяхната, но очерненият ще си ти, а не те… — Ванс вече изглеждаше сериозно загрижен. — Трябва да ти е ясно, че си се простил с парите си още в деня, когато си им ги дал.

— Но те наистина ми изплащаха дивидент — възрази Ванс.

— Който си се съгласил да реинвестират, нали така?

— Да — мрачно се съгласи Ванс.

— Значи на практика си им дал един и половина милиона долара, срещу които не си получил и цент.

— Не още.

— И никога няма да получиш, Ванс. Идеята е била в един момент Бероун да се отбие при теб и съкрушено да ти обясни, че пазарът на който са били инвестирани парите ти, се е сринал и че си загубил всичко. Щял е да те утеши, че не си единствен, че дори той самият е изгубил всичко. Не че е щяло да бъде истина, разбира се, но така е щял да ти каже. И даже е нямало да получиш данъчна компенсация, както би станало, ако беше инвестирал парите си законно.

Ванс наистина изглеждаше разстроен.

— Не вярвам в това — упорито каза той. — Това беше инвестиция, а не подарък.

— Било е измама, Ванс, най-чиста проба измама.

По покритото със слънчев загар лице пробягна сянка.

— Кучи синове! — прошепна той.

— Иска ти се да им го върнеш тъпкано, нали? Отвлякоха жена ти, обраха те, унижиха те и се опитват да ти измъкнат собствената ти инвестиция в „Центурион“. И това ще е само началото, ако им позволим да се измъкнат. Защото, ако това се случи, ти ще свършиш като марионетка в ръцете им, по-скоро в ръцете на Иполито, а Дейвид Стърмак ще стои наблизо, ще те гали по самочувствието и ще те уверява, че всичко било наред. Само че „Центурион“ няма да го има, талантливият екип ще остане без работа и някои от хората никога повече няма да се върнат към онова, което така добре са правили. Лу Регенстайн ще бъде развалина, а с кариерата ти — на която толкова много държиш — ще бъде свършено завинаги. В крайна сметка ще се радваш, че ти се дава възможност да запишеш телевизионна реклама. А Иполито ще те притежава целия, без остатък.

— Мамка им! — изненадано прошепна Ванс.

— Именно. — Ванс започва да схваща картинката, помисли си Стоун. — Кажи сега какво ще направиш, за да им попречиш?

Ванс погледна Стоун с всичкия си неотразим чар.

— Каквото е нужно! — тържествено изрече той.

— Ще разкриеш ли душата си пред данъчните?

— Да!

— Ще разкажеш ли пред ФБР всичко за финансовите машинации на Иполито и Бероун?

— Да! — Ванс вече се вживяваше в ролята си.

— Ще ми помогнеш ли да наврем малката империя на Бероун и Иполито в задниците им?

— О, да, дявол да го вземе!

— Ще свидетелстваш ли срещу тях в съда?

Лицето на Ванс страдалчески се изкриви.

— В никакъв случай! — възмутено отказа той.

Стоун пое дълбоко въздух.

— Ванс!

— Да, Стоун?

— Има шанс, подчертавам, нищожен шанс, да те измъкна от тази шибана каша, без за това да се разчуе.

Ванс широко се усмихна, разкривайки превъзходния резултат от работата на зъболекаря си.