Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Аз бих използвал термина „изнудване“ — отговори Стоун, — техника, небезизвестна и на данъчните инспектори.

За негова чест Рубенс се засмя.

— А какво ще стане, ако сега се съгласим, а после арестуваме клиента ти? Сигурен съм, че тогава ще се съгласи да даде показания — замислено каза Кейбъл.

— Хенк — погледна го Стоун, — ти вече ми разказа докъде сте я докарали засега. Мисля, ти най-добре започваш да усещаш, че без помощта на моя клиент, цялото ви разследване просто ще спре от само себе си.

Двамата мъже се спогледаха и Стоун прекрасно съзнаваше какво си мислят.

— Господа, сигурен съм, че ще се чувствате по-спокойни ако съгласувате това с вашите началници и с Главния прокурор 10 10 Главният прокурор отговаря за дейността на ФБР. — Б.пр. на САЩ. В дневната има телефон и аз ви обещавам, че никой няма да ви подслуша. — Той им подаде по едно копие на документа, който беше изготвил преди малко. — Можете направо да им прочетете това.

Те прочетоха документа.

— Че ти нищо не искаш — саркастично го погледна Кейбъл.

— Клиентът ми иска много по-малко, отколкото е готов да предложи — простичко отговори Стоун, отказвайки да реагира на провокацията.

Без нито дума повече, двамата мъже станаха и тръгнаха към телефона.

— Ти си бил опасна работа — проговори Рик. — Мислиш ли, че ще се вържат на този номер?

— Допускам, че точно това ще се случи — каза Стоун и му подаде третото копие на документа. — А ти?

— Ами…

— По-добре е да започнеш да убеждаваш областния прокурор, ако държиш отделът ти да намаже от заслугите.

Рик стана и на свой ред се отправи да търси телефон.

След известно време се събраха отново около масата на Стоун, който тревожно очакваше решението. Без да каже нито дума, Джон Рубенс подписа екземплярите на документа и ги подаде на Стоун. След кратко колебание примера му последва и Хенк.

— Ти, Рик? — попита Стоун.

Рик също подписа и Стоун даде на всеки копие за архивата.

— Кога най-сетне ще се запознаем с твоя свидетел? — нетърпеливо попита Рубенс.

Стоун стана, отиде в съседния апартамент и след малко се върна с Ванс Колдър. Данъчният инспектор и агентът от ФБР веднага се превърнаха в любители на киното. Те скочиха на крака, едва не застанаха мирно и се здрависаха с известния актьор. Отношението на Рик Грант беше също толкова топло. После всички седнаха заедно.

— Ванс — каза Стоун и му подаде копие от споразумението, — Данъчната служба на Съединените щати, Федералното бюро за разследване и Главното полицейско управление на Лос Анджелис се съгласиха да ти дадат имунитет срещу съдебно преследване и да ти гарантират пълна конфиденциалност в замяна на твоя разказ за събитията от последно време. В допълнение към горното, от теб няма да се иска да даваш свидетелски показания в съда, а историята с отвличането ще остане настрани. Както споменах, срещу това от теб се очаква да бъдеш абсолютно честен с тях и да отговориш искрено на въпросите им. Трябва да те предупредя, че ако не кажеш истината, може да бъдеш обвинен в лъжа пред агент на ФБР. Разбираш ли условията на споразумението?

— Да — отговори Ванс.

— Мисля, че ще бъде най-добре, господа, ако дадете възможност на м-р Колдър да започне от началото и да разкаже каквото има, без да го прекъсвате. Когато свърши, естествено, ще можете да му зададете всякакви въпроси. Искам да ви напомня, че за мен м-р Колдър продължава да се намира в опасност и очаквам от вас да запазите местопребиваването му в тайна. Ванс?

И Ванс Колдър изнесе етюд, на който Стоун би изръкопляскал, ако се намираха в театъра. Федералните агенти и лосанджелиският полицай слушаха, без да помръднат, докато хрониката на необикновената история се разгръщаше сякаш пред очите им. Когато Ванс приключи, заваляха въпроси, но отговорите му бяха също толкова впечатляващи, колкото и монолога му. Стоун започваше да мисли, че този човек би трябвало да започне да пише собствените си роли.

Накрая Ванс се върна в апартамента си и Стоун отново се изправи пред федералните агенти.

— Това беше адски впечатляващо, но напълно недостатъчно — изпъшка Хенк Кейбъл.

— Предупредих ви, че няма и да бъде — напомни Стоун, — но сега за разлика отпреди няколко часа, вече имате посоката. Предлагам да започнете с арестуването на Мартин Бероун по обвинения в укриване на данъци, пране на пари и каквото още измислите на базата на подслушването. Винаги можете да го заплашите, че Ванс ще свидетелства срещу него. Макар че това няма да стане, Бероун не го знае. Можете да използвате и заплахата за обвинение в отвличане, понеже аз мога да ви предоставя свидетел, който ще потвърди, че Бероун е притежавал колата на мисис Колдър поне няколко дни.