Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Приемал ли сте подобни подкупи?

— Да.

— Какво стана по-нататък?

— М-р Иполито заяви, че има работа за мен и че ако направя каквото иска от мен, ще забогатея повече, отколкото някога съм мечтал. Каза, че имал бизнес планове, които щели да увеличат петдесет, ако не сто пъти цената на акциите ми в „Албакор“, и че ако се справя и служа съвестно, ще мога да закупя още акции на преференциални цени. Предложи ми и заплата от двеста хиляди долара годишно в кеш, напълно освободена от данъци. И ме успокои, че съм щял да продължа да получавам заплатата си в „Центурион“.

— Приехте ли предложението му?

— Да, приех го.

— Каква работа вършихте за м-р Иполито?

— Прегледах досиетата на служителите в „Центурион“, направих списък на всички акционери и го дадох на м-р Стърмак. Транспортирах големи суми в наличност от м-р Мартин Бероун до офиса на „Албакор“, който се намира на етажа под офиса на м-р Иполито в сградата на „Сейф Харбър“. Изпълнявах множество рутинни задачи за м-р Иполито, включително дисциплинарни действия по отношение на уличен лихвар, за чиито прегрешения бе научил м-р Бероун.

— Как се казваше този човек?

— Ралф ди Орио.

— Какво по-точно направихте с него?

— Пребих го до безсъзнание с полицейска палка.

— Искаше ли и друг път от вас м-р Иполито да прибягвате до насилие?

— Да, възложи ми да организирам три убийства.

— Направихте ли го?

— Да.

— Кои бяха жертвите?

— Първата беше м-р Стоун Барингтън, който сега виждам, че е успял да се спаси.

— Кой направи опита да бъде убит м-р Барингтън?

— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.

— Научи ли впоследствие м-р Иполито, че м-р Барингтън е избегнал смъртта?

— Не, доколкото ми е известно.

— Кои бяха другите две жертви?

— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.

— Защо бяха убити те?

— Бяха ги арестували по някакво обвинение и м-р Иполито се опасяваше, че биха могли чрез тях да го уличат в организиране убийството на м-р Барингтън.

— Кой извърши тези две убийства?

— Томас Косенца и Джоузеф Зито.

— Как бяха убити?

— М-р Иполито специално поиска да бъдат застреляни в главата и изхвърлени в Тихия океан, оковани за котва.

Рик написа нещо на лист хартия и го показа на О’Хара.

— Сега ще ви покажа едно написано име. Познавате ли го?

— Да.

— Отсега нататък в този разпит ще говорите за това лице като за м-р X.

— Добре.

— Поиска ли някой от вас да направите нещо по отношение на м-р X?

— Да, м-р Иполито ме инструктира да организирам отвличането на съпругата на м-р X и да я държа, докато не получа други разпореждания от него.

— Направихте ли го?

— Да.

— Кой извърши отвличането?

— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.

— Къде беше отведена?

— Преместваха я всеки ден от едно място на друго.

— Поиска ли м-р Иполито от вас да се свържете с м-р X и да уредите връщането на жена му?

— Не, доколкото ми е известно това беше извършено от други лица.

— Знаете ли точно от кого?

— Други служители на м-р Иполито. Не знам имената им.

— Поиска ли от вас м-р Иполито да направите нещо друго във връзка с отвличането на мисис X?

— Когато м-р Регенстайн ми нареди да съдействам за връщането на мисис X, аз казах на м-р Иполито. Той ме инструктира да се престоря, че помагам на м-р X, но да докладвам за всичко на него или на м-р Стърмак.

— Беше ли замесен м-р Стърмак в отвличането?

— Той знаеше за него.

— Каква беше целта на отвличането?

— Да бъде оказан натиск върху м-р X да продаде акциите си в „Центурион Студиос“. М-р X е едър акционер.

— Имаше ли и друга цел?

— Допускам, че м-р Иполито е искал м-р X да участва в някои от деловите му начинания, но не знам подробности.

— Отново ще ви попитам, м-р О’Хара, отговаряте ли на тези въпроси без принуда и с единствения мотив да получите имунитет срещу съдебно преследване?

— Да.

Рик изключи касетофона.

— Добре, това е достатъчно засега. Ще започна процедурата по даване на имунитет и от страна на федералните власти, след това ще им позволя да те разпитат за по-големи подробности относно делата на Иполито, Стърмак и деловата дейност на Бероун.

— Мога да кажа още много неща — потвърди О’Хара.

— Добре. — Рик вдигна слушалката на телефона върху бюрото на бившия полицай и набра номер. — Обажда се Рик Грант. Арестувам един човек, който даде показания, уличаващи няколко други в сериозни престъпления. Искам веднага да бъде подготвена охранявана хотелска стая за него, където да може да бъде разпитан по-подробно. Да, ще почакам. — Той покри микрофона на слушалката. — Ще преместя Били веднага, а после ще говорим отново с Кейбъл и Рубенс. — Вдигна ръка от микрофона. — Добре. Изпратете кола без отличителни знаци пред отдела за охрана на „Центурион Студиос“, за да вземете човека. Казва се Уилям О’Хара. Да, същият. Ясно ли е всичко? Добре.