Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Срещата приключи и Стоун помоли Рик Грант да остане още малко.

— Прав беше — със съжаление в гласа каза Рик, — за полицията няма да остане почти нищо.

— О, може и да има — успокои го Стоун. — Какво ще кажеш за убийство?

— Ти си жив.

— Вини Манкузо и Мани не са.

— Няма начин това да се свърже с Иполито.

— Набелязва се нов подход — каза Стоун. — Нека се обадя тук-там. — Той позвъни на Бети Саутард и чрез нея се свърза с Лу Регенстайн, с когото проведе дълъг разговор. После покани Рик да се качи при него в колата.

— Къде отиваме? — поинтересува се Рик.

— В „Центурион Студиос“ — обясни Стоун.

— С каква цел?

— С цел да видим Били О’Хара, който според мен е затънал до гуша в тази каша — и докато пътуваха натам, Стоун обясни какво има предвид.

— Този пич е бил полицай — въздъхна Рик. — Мислиш ли, че ще се хване?

— Има само един начин да разберем. Ако не се хване, двамата с теб ни чака повече работа, отколкото иначе.

Пристигнаха в „Центурион“, закачиха си временните пропуски на посетители и попитаха как да стигнат до офиса на шефа на охраната. Нямаха уговорена среща. Секретарката на О’Хара влезе в кабинета му и излезе почти веднага.

— Ще ви приеме — каза тя.

— Моля ви, обадете се в офиса на м-р Регенстайн и му предайте, че сме при м-р О’Хара — каза Стоун.

Двамата влязоха в кабинета и затвориха плътно вратата.

— Рик! — извика О’Хара и стисна здраво ръката му. — Как си?

— Отлично, Били — отговори Грант. — Нека те запозная с един човек: това е Стоун Барингтън.

Ръката на О’Хара омекна още в началото — той не криеше, че не е въодушевен. Това бе достатъчно, за да разсее последните съмнения у Стоун.

Стоун и Рик седнаха.

— Какво мога да направя за вас? — официално попита О’Хара. Виждаше се, че полага усилия да възстанови хладнокръвието си.

— По-добре най-напред свърши с телефонното обаждане — посъветва го Грант. В същата секунда телефонът наистина иззвъня.

По уредбата се чу гласът на секретарката.

— М-р Регенстайн за вас — съобщи тя.

— И й кажи да излезе на обяд — каза Рик.

— Тя вече беше — обърка се O’Xapa с ръка върху слушалката.

— Ами нищо, да обядва пак.

— Робин — каза O’Xapa, — иди в склада за канцеларски материали и вземи от всичко. Дай ми тук един час. — Той вдигна слушалката. — Лу? Как е?

Стоун и Рик чуха силния глас на Регенстайн в слушалката от разстояние. Нямаше никакво съмнение, че е много ядосан.

— Ама чакай малко, Лу! — примоли се O’Xapa. — Нека ти обясня!

Регенстайн отговори на молбата с дълга тирада и O’Xapa не можеше да вмъкне нито дума в гневния поток.

— Добре — каза той накрая и затвори.

— Били — обади се Рик, — макар повече да не работиш за „Центурион Студиос“, ние имаме съгласието да използваме този кабинет толкова дълго, колкото се наложи.

— „Колкото се наложи“? — разтреперан попита O’Xapa. Лицето му бе загубило цвета си.

— Били, ти беше добро ченге, според някои дори изключително, но това няма да ти помогне ни най-малко сега, освен ако не получим пълното ти съдействие.

— За какво? — объркано го погледна O’Xapa.

— Ето как стоят нещата: ти си арестуван за отвличане и предумишлено убийство, а по-нататък ще ти бъдат отправени и други обвинения. Знаеш правата си, така че смятай, че току-що съм ти ги прочел.

— Отвличане? Убийство? За какво говориш, Рик?

— Млъкни и ме изслушай! Сега ще ти дам възможност, която, излезем ли оттук, повече няма да имаш. Ще рискувам — без да съм го съгласувал — да ти обещая имунитет срещу съдебно преследване, ако разкажеш всичко сега. Ще трябва да дадеш показания срещу Иполито, Стърмак, Бероун и останалите замесени, но след като ги осъдят, ти ще спасиш кожата… Напомням ти, че имаш пълното право да не казваш нищо в този момент, но ако се възползваш от него, обещавам ти от цялото си сърце, че това ще е последният ти ден на тази земя като свободен човек. В допълнение ти обещавам и най-твърдото посрещане в затвора, което мога да ти осигуря… и повярвай, че нямаш представа какво означава това! Лично ще се погрижа да изкараш по възможно най-тежкия начин, излежавайки във възможно най-скапания затвор на този щат, а тук има места, които един нормален човек би направил всичко, за да не посети! Най-сетне, ще имам грижата да попаднеш в една килия с някои хора, които сам си тикнал зад решетката, когато беше полицай. — Той направи драматична пауза. — Това е предложението ми и времето изтича. Ще те попитам веднъж: какво избираш?