Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

След по-малко от десет минути в кабинета на О’Хара влязоха двама детективи.

— Сложете го на задната седалка, без белезници, без показност и го откарайте в хотела — нареди Рик. — Вземете от него ключовете от дома му, идете там и му донесете дрехи. Не искам никой да го докосва с пръст.

Изведоха О’Хара.

Рик отново взе слушалката и този път се обади на Хенк Кейбъл във ФБР.

— Хенк — започна той, — имаме свидетел срещу Иполито, Стърмак и Бероун. — Той каза името на хотела, където беше откаран. — Можете ли да дойдете там двамата с Рубенс след час? Попитайте на рецепцията за името ми и ще ви упътят. — Той затвори и се обърна към Стоун: — Да тръгваме натам, искам Кейбъл и Рубенс да разпитат Били. След като го направят, ще знаем какво да предприемем по-нататък.

Стоун бе събуден от Рик Грант. Беше лежал напълно облечен върху леглото в една от двете спални на охранявания апартамент.

— Ела в дневната — каза му Рик, който безцеремонно го бе раздрусал за рамото.

Стоун погледна часовника си — седем и половина сутринта. Последва Рик в дневната, където имаше две видеокамери на стативи, два магнетофона и допълнителни прожектори за осветление.

— Къде е О’Хара? — попита той.

— Оставихме го малко да поспи — отговори Рик. — Хенк и Джон го изцедиха здраво и всичко беше записано на аудио и видео. Сега искат да говорят с теб.

Стоун седна и си наля кафе от термосната кана.

— Как мина, господа?

— Мина много добре — призна Хенк Кейбъл, — но и това може да не е всичко, от което се нуждаем.

Отговорът не допадна на Стоун.

— Защо?

— Той ще бъде великолепен свидетел, но един добър адвокат на защитата — такъв, какъвто Иполито и Стърмак няма да пропуснат да наемат — просто ще го разнищи.

— Е?

— Стърмак и Иполито ще се изправят в съда, вече няма съмнение, че са го наели да им съдейства в изкупуване акциите на „Центурион“, но това е всичко. Те ще го обвинят в извършване на всички престъпления, за които той ни разказа, и адвокатът им ще направи цяло шоу от продажната страна на О’Хара, заради приемането на подкупи от организираната престъпност и участието му в организирането на убийствата.

— Не разбирам какво искаш да ми кажеш? — намръщи се Стоун.

— Искам да кажа, че колкото и да е добър О’Хара, само той може да не се окаже достатъчен. Ако можеш да убедиш Ванс Колдър да даде показания, това, разбира се, ще помогне, но…

— Но Ванс няма да го направи — довърши Стоун. — Защо вие двамата не искате да го проумеете?

— Ако държим да приключим успешно с тази история, трябва ни още — настоя Кейбъл.

— Ами записите от подслушването? Показанията на О’Хара ще ви дадат основание да продължите валидността на разрешението и да искате всичко.

— Това иска време — търпеливо обясни Рик Грант. — Стърмак ще научи, че Лу Регенстайн е уволнил О’Хара и хората на Иполито ще забележат, че О’Хара е изчезнал от лицето на земята. В същата секунда ще бъде сложен край на операцията в „Бероун Файненшъл“ и ние оставаме с празни ръце. А ако се изплашат, не само ще спрат, ами и ще се покрият. Не мисля, че разполагаме със седмици и месеци да ги дебнем търпеливо дали няма да изпуснат нещо някъде, след което да си чешем главите какво искат да кажат с кодираните си разговори.

— Арестувахте ли Бероун? Той знае всичко и се обзалагам, че може да бъде пречупен.

— Може би, но може да не се съмняваш, че ще си вземе добър адвокат, ще излезе под гаранция и ще изчезне. Не бихме искали да го пипаме, докато не сме сигурни, че няма да има къде да мърда.

— Някакви идеи? — погледна го Стоун.

В стаята се възцари продължително мълчание.

Накрая проговори Хенк Кейбъл:

— За идеите се надявахме на теб. До момента се справяше добре с това.

Настъпи ред Стоун да замълчи.

— Иполито не знае, че съм жив — каза той накрая.

— Не можем да сме напълно сигурни в това — възрази Рик. — Нали помниш, че капитанът на „Контеса“ ти е видял лицето.

— Но не ме познава по име. Според О’Хара, Иполито не знае, че съм жив.

— Окей, да приемем, че не знае — съгласи се Рик.

— Защо тогава не го посетя? С идеята да поговоря с него. Ще ми сложите микрофон.

Рик поклати енергично глава.

— Не чу ли вчера О’Хара да казва, че като отишъл при Иполито първия път, го претърсили за оръжие и звукозаписна техника.

— Чух — съгласи се Стоун.

Обади се Кейбъл:

— Кой размер обувки носиш, Стоун?

— Десет. Защо?

— Може да намерим начин. Ето какво: върни се в хотела си, закуси, вземи душ, преоблечи се. Ще дойда там след два часа.