Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Мога ли да ви помогна? — сърдечно попита секретарката.

— Да, бихте ли съобщили на м-р Иполито, че…

Разнесе се сигнал.

— Извинете — спря го тя и вдигна слушалката. — Да, сър. Веднага ще го пусна. — После се обърна към Стърмак. — М-р Стърмак, м-р Иполито ще ви приеме сега.

Стоун се обърна с гръб и се изкашля в ръката си, докато Стърмак минаваше покрай него. Не че той му обърна внимание. Секретарката натисна скрит бутон под плота на бюрото си и вратата на кабинета се отвори за Стърмак.

— О, ето го и Дейвид — каза й Стоун с усмивка и на свой ред тръгна към вратата. — И аз съм за срещата.

Тя кимна и се усмихна в отговор.

Стоун стигна до вратата малко преди да се затвори и се вмъкна точно зад Стърмак. Иполито беше зад писалището си с гръб към вратата и говореше по телефона. Стърмак още не беше забелязал, че след него върви друг.

Кабинетът беше просторен, приятно обзаведен и предлагаше прекрасна картина на града, особено в посока към океана, където гледката беше завладяваща. Стърмак отиде при бюрото и се намести в едно от креслата. Стоун се приближи и седна в другото.

Стърмак го погледна, сепна се и панически се изправи. В същия момент Иполито остави слушалката и се обърна към тях. Стоун невъзмутимо се намести по-удобно в креслото.

— Добро утро, господа — проговори той.

Стърмак изглеждаше като че ли всеки момент ще получи сърдечен удар, но Иполито, макар да се бе изненадал за момент, си беше възвърнал хладнокръвието.

— Седни, Дейвид — каза той. После бръкна под бюрото и задържа там ръката си за малко.

— Ти откъде дойде? — с треперещ глас попита Стърмак.

— От дълбините на Пасифика — отговори Стоун. — Извинявам се, че ви разочаровам.

В кабинета нахлуха двама мъже, всеки с пистолет в ръката.

— Претърсете го — нареди Иполито и го посочи, като че ли можеше да стане грешка.

Стоун стана и позволи да го отупат през дрехите.

— Чист е, с изключение на телефона — каза единият от мъжете, с телефона на Стоун в ръка.

— Благодаря ти, Томи, можеш да му го върнеш.

Мъжът върна на Стоун клетъчния му телефон и той го пъхна в джоба си. Двамата телохранители погледнаха въпросително Иполито и той ги отпрати с кимване.

— Значи наистина си бил ти — замислено каза Иполито. — Капитанът на яхтата ми те описа, но аз не можех да му повярвам.

Стоун сви рамене. Не искаше да признава потопяване на яхтата по време на записван разговор.

— Не разбирам — заекна Стърмак, който определено изглеждаше зле.

— Нашият м-р Барингтън е потопил яхтата ми. Всъщност и двете ми яхти.

Стоун се усмихна все така мълчаливо.

— И какво ви води при нас, м-р Барингтън? — вежливо се осведоми Иполито.

— Помислих си, че можем да вършим съвместен бизнес — отговори Стоун.

— След всичките пари, които ми струвате? — възмути се Иполито. — Бизнес с вас?

— Я оставете това, м-р Иполито. И аз мога да се оплача, че сте отвратителен домакин, след като ме поканихте на парти, а се опитахте да ме убиете по пътя. Какво ще кажете на това?

— Вие ми стояхте на пътя — сви рамене Иполито. — Убивам хората, които ми се изпречват.

Стоун се усмихна. Надяваше се микрофоните да са уловили това малко признание.

— Добре, в такъв случай сме квит — каза Стоун. — Вие се борите срещу мен, аз — срещу вас. Не мисля, че това трябва да пречи на другия бизнес, нали така?

— За какъв друг бизнес става дума? — раздразнено попита Иполито.

— Бих желал да инвестирам в „Албакор Фишърис“ — обясни Стоун. — Мисля, че акциите й ще скочат нагоре. С моя помощ, естествено.

— И как ще помогнете това да се случи? — студено се осведоми Иполито.

— Като ви помогна да установите контрол над „Центурион Студиос“ — отговори Стоун. Импровизираше естествено, но беше приковал вниманието им.

— По какъв начин може да стане това?

Стърмак изглежда най-сетне бе успял да се овладее.

— Това е нелепо — каза той на Иполито. — Убий го веднага, нека Томи и Зип го откарат някъде и го застрелят. Нямаме нужда от него.

Иполито вдигна ръка и Стърмак замълча.

— По-спокойно, Дейвид, нека чуем какво има да ни каже м-р Барингтън. — Той отново насочи вниманието си върху Стоун. — Та щяхте да ни обясните по какъв начин можете да ни помогнете в изкупуването на „Центурион“.

— Като начало мога да накарам Ванс Колдър да ви даде акциите си, на съответната цена, разбира се. И мога да го убедя да приеме поканата ви да се превърне в телевизионното лице на „Сейф Харбър“.

— Бъдете по-конкретен, интересува ме как ще го постигнете — каза Иполито.