Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Разбрано, лейтенант — потвърди дежурния командир на базата.

— Какво можете да насочите натам?

— Имам два хеликоптера на площадката в постоянна бойна готовност и четири други из въздуха на различни места. Разполагам и с два самолета, които изпълняват задачи.

— Дайте всичките, искам максимално покритие.

— Разбрано, сър.

— Помнете, не трябва да преминават границата. Уведомете въздушните диспечери да не дават разрешение на никакви хеликоптери за полети в южна посока, ясен ли съм?

— Напълно, сър, вече действаме.

— Ей, докато действате, пратете нещо в центъра да ме вземе. Къде може да кацне вашият човек?

— За колко души става дума, сър?

— За колкото може повече.

— Имам патрул във въздуха недалеч от парка Макартър, който може да вземе още двама души.

— Тръгваме натам. — Рик се обърна към един от полицаите: — Пали и да виждам двата ти крака върху педала на газта! Няма да сядаш на седалката! А вие там, останете на честотата на Барингтън.

Някой тресна вратата на буса, който вече правеше обратен завой. Друг сложи „буркана“ на покрива и включи сирената.

— Знаех си, че не трябваше да го пускам сам — промърмори Дино.

Стоун седна между Томи и Зип на една от двете тапицирани в кожа скамейки, а Иполито и Стърмак се наместиха срещу тях. В салона беше забележително тихо. Витлата отвън само глухо се чуваха.

— Накъде, м-р Иполито? — попита през рамо пилотът.

— Енсенада — отговори Иполито. — С максимална скорост.

— Трябва да получа разрешение от диспечерите за такъв полет.

— Заеби разрешението, спусни се ниско над водата и ни закарай в Енсенада. Поискай очаквано време на пристигане там.

— Ще го имам след минутка, сър.

Обади се Стърмак:

— Они, какво правиш? Защо искаш да стигнеш в Енсенада?

— Защото Тихуана е прекалено очевидно! — Той откачи слушалката на телефона над главата си и набра номер. — Иполито се обажда. Искам да приготвите G-5 за незабавно излитане. Направете заявка за Енсенада, напълнете резервоарите докрай и така нататък? Ясно ли е? — Отговориха му нещо. — Трийсет минути е много дълго. Имате петнайсет. Вече летим към самолета — и той остави слушалката обратно.

— Они — умолително каза Стърмак, — не схващам. Защо ще летим за Мексико?

— Хайде, Дейвид, не беше толкова тъп. Ти наистина ли помисли, че Барингтън ще има глупостта да дойде в кабинета ми без подкрепа? Изобщо не е убивал Били О’Хара — той не е такъв човек. О’Хара е изпял всичко и аз съм готов да се обзаложа с теб, че в тази секунда офисът ми гъмжи от полицаи.

Стоун се поусмихна.

— Добро предположение.

— А жена ми? — примоли се Стърмак. — Не мога да я оставя.

Иполито му подаде телефона.

— Обади й се и й кажи да вземе първия полет за Панама. Ние ще се задържим в Енсенада, колкото да сменим самолетите.

Стърмак започна да набира номера.

Стоун погледна навън. Пресичаха брега на височина около триста метра.

— Чарли — извика Иполито, — свали това нещо ниско над водата, чуваш ли ме? Полицаите също имат хеликоптери за твое сведение!

Хеликоптерът рязко наклони нос напред. Стоун гледаше как под тях се стрелкат мачтите на яхтите в Марина Дел Рей.

Стърмак върна телефона на Иполито.

— Не мога да повярвам, че бягаме — прошепна той. — Аз съм на седемдесет, не искам да живея в Панама!

— Няма опасност, от там ще продължим още на юг — извика Иполито, който го бе чул. — Можеш да си избереш страна по вкус. Давам ти самолета, докъдето пожелаеш. Освен това може да се окаже, че не всичко е свършило — когато адвокатите овладеят ситуацията, може да се върнем.

Стоун реши да се обади:

— Не, Они, свършило е: до двайсет и четири часа ще имат всичко, което им трябва. И от вас няма да е останало нищо повече от една куха черупка.

— Ей сега ще се занимая и с теб — обеща Иполито и набра нов номер. — Ало, обажда се Онофрио Иполито, дайте ми Мартин Бероун. — Той изслуша отговора и затвори. — Марти не беше ли в офиса? — попита той Стърмак.

— Да, бях с него, преди да дойда при теб.

— Значи полицаите са го спипали. Мисля, че говорих с тях по телефона.

— Бъркаш — коригира го Стоун, — трябва да си говорил с ФБР, които са там заедно с данъчните. И са спипали не само Бероун, а и всичките му компютри. О, няма нужда да звъниш в „Албакор“ — там е същото. Естествено, и в банката. За теб няма вече безопасно пристанище 11 11 Сейф Харбър (Safe Harbor — англ.) в превод означава „безопасно пристанище“. — Б.пр. , Они.