Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Нека само кажа, че аз и м-р Колдър постигнахме взаимно разбирателство. Той цени съветите ми.

— Вие сте интересен човек, м-р Барингтън — констатира Иполито. — Знам някои неща за вас, естествено, всъщност знам почти всичко, което има смисъл да се знае. Знам, например, че притежавате около милион долара в търсени ценни книжа, така че бихте могли наистина да инвестирате в „Албакор“. И ако уредите размяната на акциите на м-р Колдър в „Центурион“ срещу акции на „Албакор“, аз бих могъл да ви разреша да придобиете и вие някакъв дял.

— О, аз мога да направя нещо по-добро, м-р Иполито — каза Стоун. — Мога да ви уредя да купите акциите на м-р Колдър в кеш, и то според мен на приемлива цена. Няма нужда да му давате акции на „Албакор“, особено след като цената им ще излети през покрива.

— Това звучи много интересно — призна Иполито.

— Всъщност мога да ви помогна да купите всички — или нека бъда точен, почти всички — акции на „Центурион“, включително онези, които в момента са притежание на Лу Регенстайн.

— Удивлявате ме, м-р Барингтън. Откъде изведнъж толкова много влияние у вас?

— Смених м-р O’Xapa в сърцето на Лу Регенстайн.

— Точно това дойдох да ти съобщя, Они — намеси се внезапно Дейвид Стърмак. — Регенстайн вчера е уволнил O’Xapa и аз изобщо не можах да го намеря.

Думите му дадоха на Стоун идеята:

— Няма и да го намерите — с безразличен тон каза той.

— И защо не? — погледна го Иполито.

— Защото снощи м-р О’Хара ни напусна по време на разговора, които имах с него. Предполагам сега е там, където смятахте, че пребивавам аз.

— Мъртъв е?

— За съжаление.

— И вие сте го убили?

— Не преди да ми каже всичко, което знаеше за вас и плановете ви по отношение на „Центурион“. Както впрочем и за убийствата на Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.

Иполито се замисли над думите му в продължение на няколко секунди, после стана, отиде до прозореца и повика при себе си Стоун.

Стоун се приближи, застана до него и погледна навън.

Иполито сложи ръка връз рамото на Стоун и посочи с другата:

— Това там е „Центурион Студиос“ — каза той, говорейки за големия комплекс земя и сгради на няколко километра от тях. — А ето другото там е Сенчъри Сити, един от най-успешните строителни проекти в цялата история на Лос Анджелис. Онова, което искам да направя, е да построя нещо два пъти по-голямо и поне два пъти по-скъпо. Печалбата ще бъде милиарди долари през следващите десетина години и тя ще бъде разделена между група избраници. Това ли ви интересува, м-р Барингтън?

— Да — потвърди Стоун. И в същия момент забеляза нещо в картината извън прозореца на Иполито. Напрегна зрение, за да смени фокуса, защото нещото се намираше съвсем наблизо. Наведе се по-близко до стъклото и се вгледа. В стъклото имаше паяжина от почти микроскопични жички, по-тънки от човешки косъм. Той изведнъж разбра, че никакъв радиосигнал не може да напусне този кабинет.

Иполито се върна на мястото си зад писалището и направи знак на Стоун да седне в своето кресло.

— Мисля, че мога да ви кажа как бихте могли да финансирате проект от такъв мащаб — проговори Стоун, разчитайки, че касетофонът в тока на обувката му наистина работи.

— Ще ви бъда признателен — каза Иполито.

— Вие перете по някакъв начин — не разбрах как точно — милиони, може би милиарди долари от лихварство, наркотици, далавери в казината — имайки предвид опита на м-р Стърмак в последното, разбира се — като ги наливате в „Албакор“, после използвате изпраните суми, за да купите фирми като „Центурион“ например. Колко земя успяхте да купите около студиото?

— О, общо към хиляда декара.

— Господи — ахна Стърмак, — не му казвай тези неща!

— Дейвид, млъкни, ако обичаш — сряза го Иполито, — м-р Барингтън няма да спомене нито дума от нашия разговор пред никого. Това няма да бъде в негов интерес, нали, м-р Барингтън?

— Не, ако двамата с вас стигнем до споразумение — отговори Стоун.

— Ето какво — каза Иполито и стана, — Дейвид и аз трябва да участваме в съвещание, което има отношение към досегашния ни разговор. Защо не дойдете с нас? Ще научите още много за нашата стратегия.

Думите му обезпокоиха Стоун, но той знаеше, че хората на Рик и федералните агенти ще се ориентират в мига, в който отново започнат да получават сигналите от предавателя.

— С удоволствие — каза той. — Къде отиваме?

— Ще видите — успокои го Иполито. Той натисна бутон под писалището и отново се появиха Томи и Зип. — Придружете м-р Барингтън — нареди той. — Ще пътуваме заедно всички.