Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Иполито го изгледа яростно за момент, после се обърна към пилота:

— Чарли, получи ли часа на пристигане в Енсенада?

— Един час и четиридесет и една минута след излитане, сър — отговори пилотът.

— Колко навътре сме над океана?

— Около пет мили, сър.

— С каква скорост летим?

— Сто трийсет и пет възли, сър.

— При каква скорост ще бъде безопасно да отворим задната врата?

— Ще трябва да увисна, сър.

Иполито погледна Стоун.

— Увисни, Чарли — нареди той.

Рик и Дино скочиха в полицейския хеликоптер и машината без забавяне се изви във въздуха. Шумът беше оглушителен. Рик сложи шлемофон и подаде друг на Дино.

— Накъде, лейтенант? — попита пилотът.

— Юг-югозапад, търсим голям черен хеликоптер, от онези, с които пътуват богати бизнесмени.

— Звучи ми като хеликоптера на „Сейф Харбър Банк“ — каза пилотът и увеличи скоростта. — Познавам повечето хеликоптери по външен вид и има само един черен, за който се сещам.

— Той е — потвърди Рик. — Мога ли да слушам обмена по радиото през това чудо?

— Да, сър.

— Настройте на канала, където текат съобщения за този хеликоптер — искам да знам всичко, което се казва.

— Да, сър.

— Пилот, ако трябваше сега да летиш към границата, как щеше да го направиш?

— Щях да отида над океана и да остана ниско, сър. Само така ще избегна радарите.

— Направи го.

Стоун разбра, че няма да може да види Енсенада, а още по-малко Панама. Хеликоптерът рязко забавяше скоростта си. Стоун бръкна във вътрешния си джоб за кърпичка и попи потта по веждите си. Когато я остави обратно и извади ръката си, в нея държеше две писалки „Монт Бланк“.

Иполито погледна Томи и Зип.

— Когато това нещо увисне, отворете вратата, застреляйте Барингтън и го изхвърлете в океана. И не искам да цапате вътре, разбрано?

Двамата кимнаха.

Стоун трябваше да стреля два пъти, а в хеликоптера имаше четирима. Стърмак изглеждаше зле и явно не представляваше заплаха. Иполито може би не беше въоръжен. Томи и Зип несъмнено бяха. Можеше да избере за цел пилота, но това означаваше само всички да загинат с него, а той не искаше да умира.

Вече висяха във въздуха. Зип се пресегна и дръпна плъзгащата се врата. Когато седна обратно, държеше в ръката си пистолет.

Това решава, прецени Стоун. Вдигна двете си ръце светкавично под брадичките на двамата главорези и натисна позлатените закачалки. Чуха се два силни изстрела и скъпата тапицерия на кабината се изпръска с кръв и мозъчна тъкан. Стоун се протегна и взе пистолета от безжизнената ръка на Зип.

Лицето на Дейвид прежълтя. Той се хвана за гърдите, сякаш се опитваше да изтръгне сърцето си с нокти.

Иполито го изгледа с отвращение.

— Трябваше да усетя, че не ставаш за тази работа, Дейвид — каза той, сграбчи го за рамото и го изхвърли навън през вратата на хеликоптера.

Стоун го видя да се забива от петнайсет метра височина във водата и това беше грешка. Мигновеното отклоняване на вниманието му бе достатъчно за Иполито, който се хвърли върху него. Той беше здраво сложен и силно мотивиран. Стоун получи няколко силни прави в главата от дясната ръка на Иполито, който държеше с лявата пистолета в неговата дясна.

Стоун се бореше с лявата и на свой ред нанесе няколко точни удара, но размяната не беше в негова полза. Губеше рунда бързо. Нов силен удар този път в слепоочието, пред очите му притъмня и той падна на пода върху труповете на Томи и Зип. Иполито обаче не го оставяше — нахвърли се върху него, продължавайки да замахва. Стоун успя някак да се извърти на лявата си страна, хвана Иполито и го смъкна на своята височина, отслабвайки ударите му.

Тогава Иполито се отказа от боксовия двубой и хвана пистолета с двете си ръце. Дръпна го с все сила и оръжието неволно изгърмя.

Стоун видя главата на пилота да експлодира.

Хеликоптерът се завъртя, първо бавно, после все по-бързо.

Стоун не можеше да разбере падат ли, или се издигат, но си изясни всичко, когато след няколко секунди се забиха във водата. Задната врата беше отворена и машината нямаше никакъв шанс да се задържи на повърхността. Стоун забрави за Иполито и започна да се бори да излезе от кабината. Пистолетът в лявата му ръка беше изчезнал, но дали го бе изпуснал, или Иполито бе успял да му го отнеме, не знаеше.

Изскочи на повърхността. Дявол да го вземе, това вече го научих, удиви се той на себе си. Но колко костюма му бе струвало упражнението! От черния хеликоптер нямаше и следа, но продължаваше да го чува във водата под себе си, защото витлото още се въртеше.