Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Оттук, м-р Барингтън — вежливо го покани Томи и посочи страничната врата, през която двамата бяха влезли.

Стоун стана и отиде до вратата, следван отблизо от Иполито и Стърмак. Очакваше там да има частен асансьор, но вместо това се озова в коридор, в дъното на който имаше стълбище, водещо само нагоре! И понеже така или иначе бяха на последния етаж, идеята никак не му се хареса.

— Кажете ми — каза той на Иполито, докато се качваха по стъпалата, — никога ли не сте имали неприятности с полицията?

— Определено не — късо отговори Иполито.

Излязоха на покрива, където ги чакаше хеликоптер. Витлата му бавно набираха обороти.

— Чудесно — каза Стоун. — Защото замисълът ви може да се реализира само докато полицията не надуши какво става. Къде отиваме с този хеликоптер?

— Ще видите — все така немногословно каза Иполито, но думите му потънаха в грохота на хеликоптера.

Чакащите в подземния гараж Рик и Дино слушаха напрегнато радиостанциите си, докато недалеч от тях се отваряха и затваряха вратите на асансьора, влизаха и излизаха хора. После чуха Стоун да казва:

— Пристигнах.

— Боже! — изненада се Дино. — Чува се толкова добре. Бих искал и аз да мога да дам на хората си такава техника.

— Шшш — прекъсна възторзите му Рик. — Той вече е в приемната.

Чуха Стоун да се представя на секретарката и да замълчава. После я чуха да поканва Стърмак в кабинета на Иполито и накрая чуха Стоун отново да казва няколко думи. После се чуха само меки стъпки и след това нищо повече освен лекото съскане на белия шум.

— Намерили са системата — каза Дино и отвори вратата на колата. — Да вървим.

— Почакай малко. Никой не го е претърсвал, щяхме да чуем. Той просто е влязъл в екранирано помещение. Нека изчакаме и послушаме.

И наистина, чуваха се откъслечни думи, но нищо разбираемо.

— Поне е успял да ги накара да говорят — удовлетворено каза Рик. — Добре че има и касета.

Продължиха да случат лекото пращене, на чийто фон пробиваше по някоя неразбираема дума.

— Може би проблемът е между нас и буса — предположи Рик. — Я да излезем. — Той слезе от колата и тръгна да излиза от гаража, следван от Дино.

Рик прекоси улицата, заобиколи буса и рязко почука на плъзгащата се врата. Вратата леко се открехна.

— Грант и Бакети — съобщи Рик. — Пуснете ни вътре.

Вратата се доотвори, Рик и Дино влязоха и вратата отново се затвори зад тях.

— Получаваме ли нещо от Стоун? — попита без предисловия Рик.

— По някоя дума от време на време. Нещо блокира сигнала.

— Това не ми харесва — каза Дино. — Мисля, че трябва да влезем.

— Още не — настоя Рик. — Знаем, че говорят. Ако чуем нещо, което да прозвучи като начало на неприятностите, ще дам заповед, но дотогава — не.

Пукането продължи още малко и в един момент внезапно спря.

— Пак го чувам добре — каза радиооператорът.

— Пусни го на говорител — нареди Рик.

Чуха стъпки по циментов под, после звук от качване по стълби, след това се разнесе гласът на Стоун — силен и ясен:

— Кажете ми, никога ли не сте имали неприятности с полицията?

Рик сграбчи ръчната си радиостанция.

— Грант е — каза той. — Тръгваме! Всички!

Дино го хвана за ръката.

— Чакай, слушай!

Отново гласът на Стоун:

— Къде отиваме с този хеликоптер? — и шум на развъртащи се витла.

— О-о, мамка му! — изсъска Грант. Отвори вратата на буса, изскочи навън и погледна нагоре. Голям черен хеликоптер се вдигаше от покрива на „Сейф Харбър Банк“. Вмъкна се бързо обратно в буса. — Включи ме на командния канал — заповяда той на оператора. Мъжът завъртя някакъв ключ и кимна. — Говори лейтенант Грант — каза Рик. — Свържете ме с авиацията.

Миг по-късно се разнесе женски глас:

— Въздушно отделение към Полицейско управление на Лос Анджелис.

— Аз съм лейтенант Грант. Веднага ме свържете с вашия командир!

— Слушам, сър, свързвам ви с дежурния по база.

— Дежурен въздушна база слуша — отчетливо изрече мъжки глас.

— Обажда се лейтенант Ричард Грант. Говоря от името на началника на детективския отряд. Голям черен хеликоптер току-що излетя от покрива на сградата на „Сейф Харбър Банк“ в централен Лос Анджелис и виждам, че се насочва на юг-югозапад. Искам от вас да пренасочите насам всичко, с което разполагате в момента във въздуха и да прехванете този хеликоптер. Не стреляйте, повтарям, не стреляйте по него — един от хората ни е на борда му. Искам да бъде принуден да кацне и ако се насочва към Мексико, при никакви обстоятелства не трябва да му бъде разрешено да прекоси границата!