Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Да… предполагам. Разчитам изцяло на теб да защитиш интересите ми.

— Ще им обясня ситуацията, преди да те поканя да говориш.

— Добре, но помни, че не искам никакво даване на показания и никакво известяване на пресата за личното ми участие.

— Това е крайната ми цел — обеща Стоун.

Хенк Кейбъл и данъчният му приятел бяха точни. Инспекторът изобщо не изглеждаше както Стоун бе очаквал: висок, към петдесетте, с посребрени слепоочия — повече му подхождаше да бъде съдия.

— Стоун, това е Джон Рубенс — представи го Кейбъл. — Той е шеф на следствения отдел към Главното данъчно управление на Южна Калифорния.

Двамата си стиснаха ръцете. Пристигна Рик Грант и на свой ред бе представен. Малко след това се появи и сервитьорът със салата от раци, която Стоун предварително бе поръчал за всички и две бутилки превъзходно калифорнийско шардоне. Обядът бе сервиран на терасата към апартамента на Стоун. Хапнаха и изпиха шардонето. Поднесоха им кафе.

— Е, господа, време е да ви разкрия с каква цел се вкарвам в тези разноски — усмихна се Стоун.

— Моля те — отговори Рубенс. — И благодарим за обяда.

— Имам за клиент човек, който може да се окаже ключов свидетел в голям процес — започна Стоун.

— Какво е престъплението? — поинтересува се Рубенс.

— Като начало, укриване на данъци на обща стойност може би стотици милиони долари — кротко обясни Стоун.

— Това ми пълни душата — призна инспекторът.

Обади се Кейбъл:

— Мога ли да предполагам, че става въпрос за лицата, за които си говорим от известно време?

Рубенс остро го погледна.

— Говорили сте си? От колко време?

— Няколко дни — успокои го Кейбъл.

— За укриването на данъците се разбра тази сутрин — допълни Стоун.

— Добре, продължете — успокои се данъчният.

— Клиентът ми не може да ви даде всичко необходимо за стигане до справедлива присъда, но аз вярвам, че неговата информация ще се окаже безценна.

— И какво иска клиентът ти? — попита Рубенс.

— Няколко неща, и всички те, господа, са в правото ви да му ги дадете или откажете.

— Например?

— За начало имунитет — пълен и изцяло.

— Имунитет срещу какво?

— Клиентът ми е проявил наивност — бил е въвлечен в инвестиционна схема, разработена от известни бизнесмени, която в крайна сметка се е оказала… как да се изразя… извънзаконна.

— Колко е загубил клиентът ти? — продължи да се интересува Рубенс.

— В интерес на истината, нищо до момента — точно обратното, спечелил е голяма сума, която е позволил да бъде реинвестирана от същите бизнесмени в, предполагам, същата схема.

— Това включва ли офшорни банкови сметки, укриване на данъци и неща от този род? — попита Рубенс.

— В огромен мащаб.

— И участието на твоя клиент е пропорционално на този мащаб?

— Общата му инвестиция е един и половина милиона долара.

— Е, според мен, проблемът не е непреодолим — спокойно каза Рубенс. — Хенк, как изглежда от твоя страна?

— Още не сме чули какво точно желае клиентът на Стоун — напомни Кейбъл.

— Ами, както казах, имунитет срещу федерално съдебно преследване… и Рик, аз очаквам същото да важи и за местните власти. Но също толкова важно, колкото имунитета, е и искането на клиента ми самоличността му да не бъде разкривана пред никой извън вашите служби.

— Да схващам ли, че клиентът ти не желае да дава показания в съда? — погледна го Кейбъл.

— Неговата ценност като свидетел няма да бъде в даването на показания, а в насочването на вашите разследвания в правилната посока — обясни Стоун.

— Има ли клиентът ти криминално досие? — внезапно попита Кейбъл.

— Не, няма. Той е виден гражданин, голям данъкоплатец и човек с безукорна репутация.

— С изключение на това малко прегрешенийце, за което ни спомена — напомни Рубенс.

— Да, единственото му прегрешение и повярвайте ми, той вече горчиво е заплатил за него. — Стоун съзнаваше, че казва полуистини, но трябваше да спечели в тези преговори, ако искаше да има шанс да защити Ванс.

— Добре де, нека чуем какво има да ни каже и аз ще обсъдя предложението с моите началници — предложи Кейбъл.

Стоун поклати глава.

— Моят клиент няма да каже нищо, докато не постигнем ясно споразумение по тези условия, и трябва да ви кажа, че това предложение няма да остане в сила неограничено дълго. Клиентът ми съзнава, че ако не каже нищо, има голяма вероятност никога да не разберете, че изобщо се е случило нещо нередно.

— Но това си е шантаж — отбеляза Рубенс.