Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Добре ли си?

— Да.

— Вчера не ми се обади и започнах да се безпокоя.

— Нещо ново?

— Нищо! Манкузо излезе под гаранция, а Мани още не сме го намерили. О, вчера към десет вечерта някой разпознал колата на Арингтън по Сънсет в Бевърли Хилс, но поне досега още нямам нищо повече.

— Това бях аз — върнах колата на Колдър.

— Какво ти каза той?

— Не сме разговаряли — отговори Стоун, — само оставих колата в гаража.

— Сигурно се е смаял, като я е намерил там.

— Надявам се! Както и да е, можеш да я извадиш от списъка, който раздавате на патрулните коли.

— Окей. Мога ли да направя нещо друго за теб?

— Виж, Рик… този път ще ти поискам голяма услуга!

— Я да чуем?

— Трябва да се отърва от едно момиче.

— Какво значи „да се отърва“? — с подозрителен глас се осведоми Рик.

— Искам да кажа, че се налага да й намеря безопасно място, където да остане. Става дума за приятелката на Мартин Бероун — убедих я да се изнесе от яхтата му и остана снощи с мен в „Бевърли Хилс Хотел“, но това повече е невъзможно… тя ще ме побърка. Познаваш ли някоя състрадателна полицайка, която да ме отърве от нея… поне за няколко дни?

— Как изглежда?

— Висока, брюнетка, с пищни форми.

— Познавам полицай, който вероятно би се жертвал заради теб. Синът ми е в колежа, а както ти казах, в къщата има място.

— А жена ти?

— Разведен съм от осем години.

— Къде да се срещнем?

Срещнаха се в дома на Рик в Санта Моника.

— Не разбирам — оплака се Барбара, когато спряха. — Защо не мога да остана в „Бевърли Хилс Хотел“ при теб?

— Защото е прекалено опасно — обясни Стоун и побърза да свали багажа й. — Аз също трябва да се изнеса.

— Къде ще се преместиш?

— Още не съм решил — излъга я той. — Трябва да избера някое място.

— Защо тогава просто не се преместим в друг хотел?

— Имам прекалено много работа, Барбара, не мога да се грижа за теб.

— А как твоят приятел ще може да се грижи за мен?

— При него ще си в безопасност, той е полицай.

— Полицай? — възкликна тя, сякаш й предлагаха да заживее с престъпник.

— Много важен детектив, на висока длъжност в Полицейското управление на Лос Анджелис. Никой няма да те докосне, докато живееш в дома му.

— О! — замислено каза тя.

Стоун позвъни и на вратата се появи Рик.

— Влизайте — покани ги той.

— Барбара, това е лейтенант Ричард Грант.

— Казвай ми Рик — каза той, стисна ръката й и я огледа от главата до краката с видимо одобрение.

— Здрасти, Рик — усмихна се лъчезарно тя, — аз съм Барбара Тиърни.

— Прекрасно име — замаяно отговори Рик.

— Вижте, чака ме работа, така че ви оставям — обади се Стоун.

Рик го изпрати до вратата.

— Тя е умопомрачителна — прошепна той.

— Ти още не си видял всичко — предупреди го загадъчно Стоун.

— Къде ще се преместиш?

— Връщам се в „Бел Еър“. Там имат апартамент, който е в далечния край, така че ще мога да паркирам отвън и да стоя далеч от бара и ресторанта, където по-рано имаше опасност да се натъкна на някой, когото не искам да виждам.

— Звънна ми адвокатът на Манкузо. Интересуваше се каква е тази история с убийството, в което съм се опитвал да улича неговия клиент. Казах му, че смятам да му предявя това обвинение, но не бързам.

— Добре.

— Няма да се изненадам, ако се покрие.

— И аз — Иполито вероятно ще поиска да го изведе от града.

— Жалко, че не стана нищо.

— Нещо за Мартин Бероун?

— Не още.

— Барбара го познава много добре — напомни Стоун, — така че може да я поразпиташ по-подробно.

— С най-голямо удоволствие — ухили се Рик.

— Добре, ще ти се обадя по-късно, а сега ви желая приятни занимания.

— Ще опитаме това-онова…

Стоун се пренесе в „Бел Еър“. Апартаментът беше малък и в северния край. Наблизо имаше паркинг за клиентите в този край. Поръча си обяд от румсървиса и се обади на секретарката си в Ню Йорк.

— Здрасти — каза тя. — Отново се обажда се Ванс Колдър.

— И какво каза?

— Просто помоли да му позвъниш и съобщи, че няма да мърда от дома си. Стоун, аз така и не получих онзи чек, който ми каза, че ще изпратиш по пощата.

— В мен е, но… се намокри. Освен това мисля да го задържа — имам големи разноски.

— Няма нищо, аз платих сметките и тук всичко е наред.

— Радвам се да го чуя, защото аз, от своя страна, още не съм готов да тръгна оттук. Ще ти се обадя утре.

Позвъни на Ванс.

— Ало?

— Ванс, обажда се Стоун Барингтън.

— О, Стоун, благодаря, че се обади.

— Какво мога да направя за теб?