Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Благодаря — и Стоун пое по стъпалата нагоре към апартамента си.

Изминаха два часа, през които той безидейно превключваше от канал на канал, когато влезе Барбара.

— Здрасти — жизнено каза тя.

— Здравей — отговори й той. — Радвам се да установя, че още си жива.

— Не те разбирам — отговори му момичето и се друсна на леглото до него.

— Защото хората, с които Мартин Бероун има вземане-даване, са лоши и ако макар и за секунда решат, че можеш да им създадеш някакви неприятности, ще ти причинят неща, които едва ли би искала да ти се случат.

— И защо ще постъпят така? — неразбиращо се намръщи тя.

— Барбара, ще ти кажа толкова, колкото мога в момента — въздъхна Стоун. — Колата, която караш, принадлежи на Арингтън Колдър, съпругата на Ванс Колдър. Тя ми е приятелка.

— Колко добра? — поинтересува се Барбара.

— Преди да се омъжи за Ванс, бяхме доста близки.

— Познаваш Ванс Колдър?

— Да.

— Тогава защо не му се обади онази вечер в ресторанта?

— Защото не исках Ванс да ме види.

— И защо?

— Нека ти обясня и не ми задавай въпроси, преди да свърша.

— Добре.

— Жената на Ванс изчезна преди две седмици и никой не знае къде се намира.

— Дори и Ванс?

— Най-вече той. Обеща да не ме питаш нищо, докато не свърша.

— Добре, продължавай.

— Има нещо, което не е наред. Ванс ми се обади в Ню Йорк и ме помоли да дойда тук, за да намеря Арингтън, но когато пристигнах, той беше загубил желание да се занимавам с това. Подобна смяна на настроението ми се стори много подозрителна, така че се залових с издирването й по собствена инициатива. Това явно е подразнило м-р Иполито — шефът на Мартин Бероун.

— Познаваш м-р Иполито?

— Запознахме се на парти в дома на Ванс.

— Бил си в дома на Ванс? Как изглежда?

— Барбара!

— Извинявай, повече няма да те питам нищо, докато не свършиш.

— Добре. Докъде бях стигнал?

— Че си подразнил м-р Иполито.

— Аха, да. Той ме покани на друго парти, този път на борда на неговата яхта, но изпрати двама тъпи главорези, които ми вързаха една котва и ме хвърлиха в океана. — Тя отвори ужасено уста, но Стоун сложи ръка върху нея. — Не се удавих, както виждаш. Освободих се от котвата и едни хора, които минаваха наблизо с лодка, ме извадиха от водата. Сега се опитвам да разбера какво се е случило с Арингтън Колдър и не искам Иполито да узнае, че още съм жив. Казах ти да дойдеш тук с колата на Арингтън, защото исках Иполито и хората му да започнат да се безпокоят. Явно тази стратегия е успешна, защото днес следобед Мартин Бероун се появи на Марина Дел Рей, разбра, че си се изнесла, видя, че и колата я няма, и веднага се отправи към Иполито, за да докладва за случилото се. Това означава, че те ще пожелаят да разберат какво се е случило с колата, ще искат да узнаят какво се е случило с теб и аз мисля, че трябва да си страшно внимателна и да не си подаваш носа от хотела. Ако наистина се налага да отидеш някъде, ще наема кола, но моля те не карай повече мерцедеса, защото може да се окаже адски опасно за теб. Разбра ли ме? — Тя кимна, отвори уста и бавно я затвори. — Сега можеш да задаваш въпроси.

Тя лъчезарно се усмихна.

— Как изглежда къщата на Ванс Колдър?

Поръчаха си вечеря на румсървиса и хапнаха добре. Барбара пи само една чаша вино, но изглежда дори тя беше способна да я направи любвеобилна, защото започна да се занася с крак под масата. Мислите на Стоун обаче бяха ангажирани с друго. Усещаше, че задържането на колата на Арингтън в „Бевърли Хилс Хотел“ е опасно, без значение къде точно е паркирана, и започна да изпитва съмнения дали наистина е избрал най-добрия хотел за целта. Потокът от свързани с киното хора през фоайето беше невероятен, а той нямаше никакво желание да се натъкне на Лу Регенстайн, Дейвид Стърмак или някой друг, с когото се е запознал покрай Ванс. Щеше да помисли по въпроса сутринта, но първата му задача сега бе да се отърве от колата на Арингтън. Реши, че може би е дошъл моментът да обясни някои неща на Ванс Колдър.

— Да се поразходим, а? — ненадейно за Барбара й предложи той.

— Мислех си, че може да ти се иска да…

— Да, само че по-късно.

— Къде ще отидем?

— В дома на Ванс Колдър.

— Страхотно!

— Няма да влизаме.

— О! — Лицето й посърна.

— Но ти ще можеш добре да я разгледаш.

— Щом няма да влизаме, какъв е смисълът?

— Аз ще вляза, но не искам Ванс да те види, понеже това може да бъде опасно.

— По какъв начин?

— Довери ми се за тези неща, Барбара.