Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Къде е Марти сега?

— Замина тази сутрин за Мексико, или поне така ми каза.

— Барбара, струва ми се, че трябва да се изнесеш колкото може по-скоро от яхтата.

— Нямам къде да отида — оплака се тя, — и почти нямам пари.

— Тази твоя приятелка, при която си живяла?

— Не се разделихме като приятелки.

— Имаш ли много лични вещи на яхтата?

— Два куфара и една чанта.

— Ето какво… Върни се там, събери си багажа и след един час ще се срещнем в ресторанта, където се запознахме, окей?

— Но къде ще отида?

— Можеш да останеш при мен, докато не измислим нещо по-трайно. Не се безпокой за парите.

— Окей, да го направим тогава.

— Още нещо! Помниш ли, че те питах предния път дали някога си карала бял мерцедес кабрио.

— Да.

— Ти не ми отговори, тогава. Карала ли си?

— Днес дойдох тук с него — отговори му тя. — Долу е, на паркинга.

Стоун пристигна в ресторанта на Марина Дел Рей навреме, но Барбара я нямаше. Все пак, колата на Арингтън беше паркирана както обикновено, пред морския магазин. После я видя да тича по кея, борейки се с чантите, едната от които беше на колелца. Стоун побърза да й помогне.

Когато се качиха в колата му, тя погледна в чантичката си.

— По дяволите! Забравих да оставя ключовете за мерцедеса… ще поръчам на някой да го върне на яхтата.

— Почакай — спря я Стоун, който мислеше трескаво, — да не бързаме с ключовете. Я по-добре откарай колата до хотела.

— Не мога да открадна колата на този човек — възрази тя.

— Това не е негова кола и не се безпокой, той няма да съобщи в полицията.

— Стоун, не искам излишни неприятности.

— Повярвай ми, опитвам се да ти спестя неприятностите.

— Добре тогава. — Тя отиде при мерцедеса и Стоун потегли към хотела.

Когато спряха на паркинга, той каза на момчето:

— Скрий някъде добре мерцедеса — и му даде двайсет долара. — Няма да ни трябва известно време. — После подаде ключа от апартамента си на Барбара заедно с бакшиша за пиколото. — Качи се горе, аз трябва да се погрижа за още нещо.

— И какво ще правя в една хотелска стая?

— Ще се регистрираш, ще напазаруваш долу в магазина или ако искаш, можеш пак да слезеш на басейна.

Лицето й просветна.

— Добре, ще се видим по-късно.

До магазина на Вини не беше далеко. Стоун паркира на странична уличка с лице към булеварда и погледна часовника си — беше дошъл точно навреме. Изминаха десетина минути, после пред деликатесния магазин спря кола без отличителна маркировка, от нея слязоха Рик Грант и още един човек и влязоха в магазина. Стоун вдигна бинокъла и ясно ги видя да застават пред щанда и да поръчват нещо. Междувременно продавачът пусна с натискане на скрития бутон двама типа в задната стая. Рик и спътникът му седнаха на масичката и захапаха сандвичите си. Надолу по пряката бавно изпълзя бял бус и се приближи до магазина.

Операцията беше брилянтно координирана. Рик и другият полицай станаха от масичката, минаха зад щанда и притиснаха продавача върху стената далеч от бутона. Вратите на буса се отвориха и дузина маскирани и с бронежилетки изскочиха навън, разпръснаха се и нахлуха в магазина. Рик натисна бутона под тезгяха, вратата към стаичката се отвори и въоръжените членове на отряда се изсипаха в нея. След няколко секунди пристигнаха две патрулни коли и започна извеждането на арестуваните, сред които бе и Вини Манкузо — учителя на Стоун по плуване. Цялата операция отне под десет минути.

Когато Рик Грант излезе навън, Стоун запали колата и зави по Сънсет. Спря пред магазина и свали прозореца. Грант се приближи до колата.

— Май мина добре — погледна го въпросително Стоун.

— Мина идеално — поправи го Грант. — Искаш ли да дойдеш и да погледаш как пържа Манкузо?

— С удоволствие. Качи се при мен, ще те откарам.

— Смятам да организирам разпознаване за Вини — съобщи Грант. — Така, за да напълни гащите.

Когато пристигнаха, Стоун седна в тъмната стаичка зад огледалото и се загледа в неспокойния Манкузо. Беше сам в стаята за разпит и беше изплашен. След малко при него влязоха Рик Грант и още един полицейски офицер и седнаха на масата срещу Манкузо. Стоун чуваше скърцането на столовете им през говорителя в стаята. Другият полицай предложи на Манкузо цигара.

— Не, благодаря — отговори бандитът, — отказах ги.

— Радвам се, че си толкова загрижен за здравето си, Вини — проговори Грант. — Предполагам, готвиш се да живееш дълго.

— Естествено — нахакано отговори Манкузо.