Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

За момент му се стори, че прави стриптийз, но когато стъпи извън роклята, той видя, че под нея имаше малък, действително микроскопичен бански. Главите на мъжете автоматично се извръщаха след нея и толкова силно беше излъчването й, че те не спряха да я гледат дори след като седна на масичката при него и го дари с влажна целувка.

— Надявах се да се обадиш — започна тя, — но не бях сигурна, че ще го сториш.

— Доволен съм, че го направих. Поръчах за двама ни по един чийзбургер с бекон — надявам се да е поне толкова добър, колкото предишния.

— Убедена съм, че ще бъде — каза тя.

Поръчаха си пина колада, а след това донесоха и обяда им. Когато свършиха, Стоун я погледна със сериозно лице.

— Барбара, искам да ти задам няколко въпроса и очаквам откровени отговори.

— Окей.

— Първо, истина ли е всичко, което ми разказа за себе си онази нощ?

— Да, но едва ли ти би могъл да кажеш същото за себе си.

— Какво?

— Името ти не е Джек Смитуик, нали?

— Откъде знаеш? — изчерви се Стоун.

— Наистина ли ти изглеждам толкова тъпа, че да не мога да позная кога един човек ми дава фалшиво име? Освен това кой на този свят се казва Смитуик?

— Извинявам се.

— Тогава да започнем отначало — погледна го тя в очите. — Аз съм Барбара Тиърни.

Стоун стисна подадената му ръка.

— Стоун Барингтън.

— Стоун 8 8 Stone (англ.) — камък. — Б.пр. — опита тя името на вкус. — Харесва ми.

— Това е моминската фамилия на майка ми.

— Хубаво е. Сега ще ми отговориш ли защо не ми каза истинското си име в самото начало? Щях да те харесвам много повече.

Стоун не можеше да си представи как би могла да го харесва повече от онова, което му бе демонстрирала.

— Ако ме извиниш, ще отговоря на този въпрос по-нататък и ще ти кажа истината.

— Добре. Какво искаш да научиш от мен?

— Всичко, което ти е известно за Мартин Бероун.

Тя примигна.

— Откъде знаеш името му?

— Случайно научих.

— Стоун, обеща, че ще ми казваш истината!

— Разследвах го, не научих много, а ми трябва информация.

— Защо, за бога, си го разследвал?

— Обещавам да ти кажа, но по-нататък.

— Добре, какво точно искаш да знаеш?

— Как се запознахте?

— Едно момиче, което познавам, актриса, ни запозна на парти.

— Какво парти?

— Работех в банка, в центъра. Бяха ни наели… просто като декорация към интериора, мисля. Тя го беше срещнала на предишното парти. Беше очарователен, нещата следваха естествения си ход и не след дълго той ми предложи да се пренеса на яхтата. Тогава аз живеех при друга приятелка и беше голяма теснотия.

— Доби ли някакво впечатление що за бизнес върти?

— Не веднага, но за период от около две седмици чух някои неща от репликите му при телефонни разговори.

— Какво научи?

— Говореше за пренасяне на нещо — не казваше какво точно, но мисля, че имаше предвид пари. Първо си мислех, че става дума за наркотици, но сега мисля, че говореха за пари.

— Казваше ли как ще ги пренасят?

— Споменаваше камиони и доставки.

— Значи пренасят пари в наличност?

Тя кимна.

— Така мисля: между Ел Ей и Мексико.

— Има ли някакъв график?

— Пътува два-три пъти седмично, но не съм сигурна дали всеки път ходи до Мексико.

— Според теб лично ли осъществява превоза, например с колата си?

— В поршето няма много място — напомни тя.

— Знам, но ставало ли е дума за нещо по-голямо?

— Веднъж спомена камион.

— Знаеш ли кой му е шеф?

— Никой, компанията си е негова собствена.

— Но сте се запознали в „Сейф Харбър Банк“, нали?

— Как разбра в коя банка е станало? Аз не ти казах!

— Това не е случайност. Познаваш ли оттам човек на име Иполито?

— Да, той е шефът на банката, мисля. Някой ми го посочи на партито. В един момент ме помоли да му занеса питие.

— Какво ти е впечатлението за него?

— Гледаше на мен като на проститутка, което страшно ме ядоса.

— Обърна ли внимание какви отношения поддържат Бероун и Иполито?

— Марти е по принцип голям гъзолизец — каза тя.

— Представям си. Казвал ли ти е Мартин нещо за връзките си с Иполито?

— Понякога го нарича „босът“. Не пред мен, по телефона. Сигурна съм, че става дума за него. Мога ли сега да задам аз няколко въпроса?

— Добре.

— Ти полицай ли си?

— Не, но съм бил, сега съм адвокат.

— Защо е този интерес към Марти и Иполито?

— Мисля, че и двамата имат отношение към организираната престъпност.

Тя разтри чело.

— Опасявах се, че ще се окаже нещо подобно. От известно време ми беше неспокойно.