Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— А Иполито ще научи до един час по-късно.

— Вероятно — каза Грант. — Чудя се как ще приеме тази информация. Предполагам, че силно ще го обърка и… ядоса.

— Надявам се да стане така — каза Стоун.

Когато Стоун се прибра в „Бевърли Хилс Хотел“, до него веднага се приближи момчето, което паркираше колите.

— О, м-р Барингтън, вие нали ми казахте, че няма да ползвате мерцедеса известно време?

— Точно така.

— Ами, вашата приятелка мис Тиърни го взе и излезе преди десетина минути.

— Излезе?! — не повярва на ушите си Стоун.

— Точно така.

Стоун влезе в хотела озадачен и се качи в апартамента си. Личните принадлежности на Барбара още бяха там, а на нощната масичка имаше оставена бележка:

Мили Стоун,

Забравих си гримовете на яхтата на Марти и отивам да си ги прибера. Ще се поразходя из магазините и по-късно следобеда ще се прибера.

— О, господи — простена Стоун. Изтича надолу по стълбите и нареди веднага да му докарат колата.

Момчето беше объркано.

— М-р Барингтън, когато става дума за няколко минути, можете да я оставяте пред входа — каза то.

— Съжалявам — каза Стоун, тръшна вратата и потегли със свистене на гумите. Отиде на Марина Дел Рей с максималната възможна скорост, обезпокоен, че може да се появи Мартин Бероун и да завари Барбара в момент на изнасяне. Не беше сигурен каква история би разказало момичето, ако върху него бъде упражнен натиск, а последното нещо, което искаше, бе да го излага на каквато и да е опасност. Когато пристигна, колата на Арингтън беше пред магазина.

Паркира и бързо тръгна покрай понтоните, към мястото, където бе акостирана „Палома“. На яхтата не се забелязваха хора. Той се огледа, поколеба се за момент и скочи на борда й. Вратата на кабината беше заключена и Барбара не се виждаше вътре. Слезе бързо, тръгна обратно към колата си и в този момент видя нещо, което му достави истинско удоволствие: голям, монтиран на баржа кран внимателно търсеше път между понтоните. Стоун спря на главния понтон и избра място, откъдето да наблюдава най-добре спасителната операция. Няколко минути бяха необходими на леководолазите, за да прекарат въжетата под корпуса на потопената „Мария“, после кранът бавно започна да я издига. След малко спортната яхта излезе над водната повърхност и бе вдигната на нивото на понтоните. Леководолазите съблякоха неопреновите костюми и пуснаха помпите, които трябваше да източат водата от нея. Стоун с удовлетворение отбеляза, че последната фаза на операцията се оформяше като доста продължителна. Надяваше се вътрешното обзавеждане да е напълно повредено.

Тръгна назад към паркинга и в същия момент замръзна на място. Колата на Арингтън я нямаше. Качи се на стария си наблюдателен пункт — автомата за сладолед — и огледа улицата в двете посоки, но от колата нямаше и следа. Скочи на земята и видя поршето да завива в паркинга на освободеното от мерцедеса място.

Зализан симпатичен мъж в костюм на райе слезе от колата, заключи я и тръгна по рампата към понтоните. Стоун го проследи с поглед да се отдалечава в посока на „Палома“. Това явно беше Мартин Бероун и беше повече от очевидно, че не е в Мексико. Бероун се скри зад мачтите, но точно когато Стоун се канеше да си тръгва, отново се появи, този път тичайки.

Стоун се качи в колата си и свали ниско над очите си сенника. Явно силно обезпокоен, Бероун изтича до кръстовището и огледа улицата, несъмнено търсейки Барбара. Върна се, говорейки си нещо под носа и видимо нещастен. Спря на паркинга дълбоко замислен, после се качи в поршето и потегли.

По дяволите, изруга Стоун, я да видим къде ще отиде. Държейки се на разстояние зад него, пое след добре забележимата спортна кола през каньоните на централен Лос Анджелис. Знам къде отива, сети се той и се оказа прав. Бероун зави в гаража пред централния офис на „Сейф Харбър Банк“. На Стоун му се щеше да го проследи до кабинета на Иполито и да чуе как обяснява, че приятелката му е избягала с мерцедеса на Арингтън Колдър. Нещо му подсказваше, че разговорът би му доставил удоволствие.

Остана в колата си и изчака близо четиридесет минути, преди поршето да изникне обратно от гаража и да завие в източна посока. Стоун го последва до Бевърли Хилс, където то зави в портала на имение на Бевърли Драйв. Записа си адреса и потегли към хотела.

— Появявала ли се е мис Тиърни? — попита с надежда, като оставяше колата си.

— Не, сър, не още — отговори момчето.