Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Зави след линкълна по Санта Моника Булевард и после измина все така зад него почти цялото разстояние до плажа. За негова изненада колата спря пред „При Грималди“. Погледна часовника си — беше три и половина, доста късно за обяд. Паркира на една пряка разстояние и видя Иполито да слиза от колата и да влиза в ресторанта.

Хрумна му нещо. Позвъни във ФБР и поиска да го свържат с Хенк Кейбъл.

— Агент Кейбъл.

— Хенк, обажда се Стоун Барингтън.

— Здрасти, Стоун, как вървят нещата?

— Чувал ли си някога за един италиански ресторант в Санта Моника на име „При Грималди“?

— Не.

— Това е свърталище на мафиоти. Вечерях тук миналата седмица и видях в него Иполито и двама главорези да си правят среща с още няколко. Сега седя в колата през ресторанта и Иполито току-що влезе в него.

— Късничко ми се вижда за обяд.

— Точно това си мислех. Може би тук, освен спагети въртят и други неща. Мислиш ли, че би могъл да го включиш в списъка на местата, които се подслушват?

— Ще видя какво мога да направя. По график довечера ще вържем „Бероун Файненшъл“. Ще те информирам какво сме научили.

— Чудесно — и Стоун му даде адреса на ресторанта.

Иполито остана в заведението близо час. Стоун обмисляше дали да не притича до задната врата и да не се опита нещо да чуе, но посред бял ден идеята беше рискована. Накрая Иполито излезе и се качи в линкълна. Когато зави обратно на Санта Моника Булевард, Стоун можа да разгледа предната седалка. Вини Манкузо и приятелят му Мани бяха сменени с други двама, извадени от същия калъп. Стоун последва колата, която пое към плажа и зави на север, по крайбрежната. Скоро излязоха на магистралата Пасифик Коуст и тръгнаха към Малибу.

Бяха навлезли доста сред вилната зона, когато линкълнът зави в гараж, пристроен към елегантна къща, скрита зад висок плет, близко до пътя, както оградите на останалите къщи. Стоун огледа къщата добре — беше в стила, станал известен като „модерно традиционен“. Оградата от жив плет скриваше приземния етаж, но в най-високата точка на втория етаж се виждаше издължен римски прозорец, увенчан с купол, преливащ в останалата част от покрива. Направи обратен завой, паркира и зачака. След малко линкълнът изпълзя от гаража и пое в обратна посока към Ел Ей. Задната седалка беше празна. Вече минаваше пет часа. Това може би беше домът на Иполито.

Стоун направи нов обратен завой и спря пред близкия ресторант. Влезе вътре и намери столче на бара. Започваше „щастливият час“, когато барове и таверни предлагаха питиета на намалени цени и хората с готовност се отбиваха да ударят по едно на път от работа за дома. Стоун си поръча джин с тоник и внимателно отбягна опитите да бъде въвлечен в приятелски разговор. След час получи маса, поръча следващо питие и поиска менюто. Слънцето вече шумно се спускаше към Пасифика — огромна червена топка с втвърдена от смога периферия.

Когато приключи с вечерята, навън вече беше тъмно. Поръча си ново питие и когато му го донесоха, плати сметката и излезе на терасата, където имаше други вечерящи. Стълбище водеше надолу към плажа и Стоун бавно заслиза по него. Остави чашата си на последното стъпало и извървя петдесетина метра по пясъка, все така внимателно наблюдавайки къщата. Куполът я правеше лесно отличима от околните. Осветлението беше запалено — може би три метра над главата му се намираше отворена плъзгаща се стъклена врата.

Стоун се огледа — плажът беше опустял. Застана под терасата на къщата и се вслуша. Нежна мелодия се разнасяше в нощта. Над себе си видя прибрана сгъваема стълба, по която очевидно се стигаше до плажа. Взря се в тъмнината и различи ръждясала закачалка за дрехи, вслуша се отново и се качи върху гредата, опряна в двата си края на двете носещи колони. Изправи с пръсти закачалката, сложи върху нея края на стълбата и бавно я изтегли надолу, докато подвижният й край не опря в пясъка.

Внимателно се качи по стъпалата. Когато главата му се изравни с терасата, спря и пак се вслуша. Отдясно на плъзгащата се врата имаше отворен прозорец, през който се чуваха човешки звуци — сумтене, стонове, въздишки и леки извиквания. Иполито явно беше с жена. Стоун бавно се доизкачи.

Стъпи на терасата и се огледа. Тук имаше онова, което можеше да се очаква, включително подпрян на стената чадър за плаж и скара за барбекю. Наоколо не се виждаше жива душа. Стоун предпазливо надникна през плъзгащата се врата и пред погледа му се разкри богато обзаведена дневна. В камината пукаха главните на истински огън, а романтичната музика се чуваше по-силно. Беше се надявал, че Иполито има делова среща и ще може да подслуша нещо интересно, но вместо това чуваше шумовете на енергично съвкупление откъм спалнята.