Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Най-малкото, което можеше да направи при това положение, бе да му развали удоволствието. На терасата до скарата имаше туба с гориво за по-лесно запалване на дървените въглища и кутия кибрит. Стоун вдигна тубата — за негов късмет тя беше почти пълна — и започна да я излива върху скъпия мокет на дневната. Оформи ивица до терасата, там направи локвичка и без да вдига шум, остави тубата в дневната. Огледа се за последен път — плажът бе все така пуст. Провери още веднъж дали няма да има проблеми с изтеглянето, драсна едновременно две клечки, изчака ги да се разпалят добре, вкара ги в кутията и я затвори. Щеше да мине малко време, преди да пламнат всички клечки в кутията. Обърна се и ловко слезе по стълбата, тласна я нагоре и тя послушно се сгъна в изходно положение. Успял бе да направи всичко абсолютно безшумно.

Върна се бързо в ресторанта, взе си чашата от стъпалото и се качи на платформата. Отиде съзнателно в далечния край и се подпря на перилата. Отпи глътка от питието. Миг по-късно се чу приглушената експлозия на тубата с гориво, последвана от женски писък и мъжка псувня. Вечерящите погледнаха към къщата с купола и някои от тях заинтригувани станаха.

— Повикайте пожарната — каза някой на излезлия да види какво става сервитьор, който изтича обратно вътре.

Стоун се премести, за да вижда по-добре и с наслаждение започна да съзерцава как пламъците облизват стъклената врата на терасата. Минаха три минути, преди да чуе воя на сирените. Звукът го накара да се усмихне.

Не беше кой знае какъв пожар, но бе предостатъчен, за да развали вечерта на Иполито. Скоро той щеше да свърже потапянето на яхтата с пожара в къщата си и тогава сигурно щеше сериозно да се замисли и да се сети, че някой се е захванал с него.

И щеше да е напълно прав, каза си Стоун, допивайки питието. После ръката му с чашата се разтрепери. Току-що беше извършил умишлен палеж. Иполито и жената можеха да загинат и тогава щеше да се превърне в убиец. Не беше взел пистолета и това бе добре, защото ако беше в него, в това настроение спокойно можеше да го извади и да застреля Иполито.

Хм, май не е лошо да започна да го нося, помисли си той.

Стоун вече бе закусил и точно излизаше изпод душа, когато телефонът му иззвъня. Облече се в хавлията и се добра до апарата на четвъртото позвъняване.

— Ало?

— Рик е, да не те събуждам?

— Не, вземах душ.

— Облечи се и нека се срещнем при задния вход на хотела ти след десет минути — искам да хвърлиш едно око на нещо, което нося.

— Окей, слизам. — Стоун остави слушалката, изсуши косата си, обу спортен панталон, облече риза и блейзър и излезе. На вратата се сети, върна се, съблече блейзъра, сложи си кобура, вкара в него пистолета, облече блейзъра, сграбчи първата попаднала му вратовръзка и пак излезе.

Рик го чакаше на задния вход.

— Добро утро — поздрави го той.

— Добро утро — отговори Стоун и се качи в колата. — Какво има? — и започна да си връзва вратовръзката.

— Не съм сигурен, но сега ще видим — и той му подаде късното издание на „Лос Анджелис Таймс“, посочвайки му репортажа ма първа страница, след което подкара колата.

Стоун прочете краткия материал:

Късно снощи пожарната в Малибу се отзова на повикване от магистралата Пасифик Коуст, където се намира дома на Онофрио Иполито, добре известен лосанджелиски филантроп.

Говорител на пожарната каза, че Иполито, чиято жена е извън града, бил сам у дома си, когато възникнал пожар, тръгнал от скарата за барбекю, докато си приготвял вечеря.

Пожарът бил изгасен за по-малко от петнайсет минути. Къщата не е пострадала, но терасата и част от дневната са унищожени. Самият м-р Иполито не е ранен.

— Интересна нощ — усмихна се Стоун.

— А ти къде я прекара?

— О, навън — пих няколко питиета и вечерях.

— Къде по-точно?

— Не си спомням. Нали знаеш, че не познавам добре града. Някой път напълно се обърквам.

— Да, човек може лесно да се обърка — каза Рик и сложи „буркана“ на покрива на колата, както караше. Вече бяха на магистралата и караха доста бързо, сновейки сред утринния трафик. От време на време използваше сирената.

— Къде отиваме?

— В Лонг Бийч.

— С каква цел?

— Суеверен съм по отношение на предсказанията, така че по-добре не ме питай.

Половин час по-късно паркираха редом с линейка, слязоха от колата и тръгнаха по дълъг кей, от двете страни на който бяха акостирали рибарски лодки. В края на кея имаше група униформени и цивилни полицаи, които се суетяха около траулер, привързан за кея откъм кърмата си.