Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Не искаме да предизвикаме ненужно вълнение и да клатим хората — обясни той, зави на деветдесет градуса наляво и изтегли лоста до упор. Двигателите замъркаха на празен ход. Яхтата се разлюля от вълните.

— Къде е яхтата на м-р Иполито? — поинтересува се Стоун.

Зад него се разнесе трудният за объркване звук, с който се изтегля затвора на пистолет, и той усети върху тила си хладната стомана. Обърна се и видя това, което знаеше — Мани беше опрял оръжието до главата му.

— Ти няма да стигнеш до яхтата — уведоми го Мани.

Стоун отвори уста да каже нещо, но Вини лепна парче от изолационна лента връз нея.

— Вдигни си ръцете — нареди Мани и Вини откъсна ново парче лента.

Стоун не помръдна.

Мани опря пистолета в лявото му око.

— Можем да го направим чисто, можем и по гадния начин — каза той. — Ти как предпочиташ?

Стоун протегна ръце и Вини ги стегна с няколко намотки лента, после се наведе и повтори упражнението с глезените му. Отиде до някакъв метален шкаф и извади от него стотина метра намотана в кръг котвена верига и заораваща дънна котва.

Стоун усети вътрешностите му панически да се свиват и положи усилия да не се случи нещо унизително. И без това ситуацията беше повече от неприятна. Започна, може би фатално късно, да търси начин да се измъкне. Защо изобщо се бе качил на яхтата? Слънцето беше напълно залязло и на негово място бе изгряла почти пълна луна. Палубата на яхтата бе осветена от призрачна светлина.

Вини и Мани говореха нещо за някакви скоби, но гласовете им идваха отдалеч. Стоун видя единият да изважда сандъче с инструменти, да рови из него, да вдига скоба, да я промушва във веригата и да я затяга с клещи.

Избутаха го към кърмата. Първоначално Стоун се противопостави, но после погледът му спря върху сандъчето. По настояване на Мани той подскочи напред, „спъна се“ и падна върху сандъчето, разсипвайки съдържанието му на палубата.

Вини и Мани започнаха да ругаят, търсейки клещите, но Стоун опипваше в полумрака за нещо друго. Беше сигурен, че е видял харпунен накрайник и сега искаше блестящото парче стомана така, както не бе желал нищо друго в живота си. Докато двамата ровеха за клещите, Стоун напипа накрайника и го скри между пристегнатите си ръце.

Вдигнаха го грубо на крака и някой му подаде котвата. Тези хора имаха наглостта да го накарат да я държи! Нямаше никакъв смисъл да им се противопоставя, така че я взе.

— Последна дума, Стоун? — попита го един от двамата.

Стоун язвително погледна питащия, но последва луд кикот. Издърпаха го до кърмата.

— Дръж го така, Вини — нареди Мани и мина зад Стоун. — Останалото остави на мен!

Той натисна лоста, двигателите изръмжаха и яхтата се плъзна напред.

Стоун започна да вентилира дробовете си, подготвяйки се за предстоящото. В един момент осъзна, че е останал сам на кърмата, хванал тежката котва и пазещ равновесие.

— Е, с най-добри чувства от Онофрио Иполито — чу той гласа на Мани, пое дълбоко въздух за последен път, усети удар в задника и полетя през борда. Наложи си да затвори уста и в следващия миг силно се заби в студената пенеща се вода на килватера 6 6 Килватер — следата, която плаващ кораб оставя в морето. — Б. ред. . После ушите му заглъхнаха и единственото, което продължи да чува, бе затихващия рев на яхтата и нестихващия писък в главата си.

Потъваше бързо с главата надолу. Нямаше представа колко дълбоко бе тук и не знаеше кога увеличаващото се налягане щеше да изтласка въздуха от гърдите му. Беше се вкопчил в този въздух с всички сили, защото му бе нужен, за да може да изплува.

Започна да извива китките си и да ги плъзга нагоре-надолу, за да разхлаби лентата — с минимален успех — после хвана котвата с една ръка, накрайника с другата и го вмъкна в скобата. Самият накрайник беше не с остър, а с пресечен връх и изглеждаше създаден за тази работа, ако не и за този момент. С трескава бързина, защото времето течеше, той вмъкна плоския като отвертка накрайник в шлица на винта, разхлаби го, доразви го само с пръсти, извади го от отвора за затягане на скобата и я освободи от котвата. Спря да потъва. Изглежда бе постигнал равновесие — въздухът в гърдите му не позволяваше повече да потъва, тежестта на веригата не му даваше да изплава. И в този момент направи ужасяващо откритие. Когато бе пуснал котвата, с разтварянето на пръстите бе изпуснал и накрайника, но имаше още една скоба, от която трябваше да се отърве — тази, която държеше веригата за китката му.