Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Той се усмихна.

— Определено не. В известно отношение разходката ми се оказа изключително приятна.

— Е, добре, щом се оформя тази нощ да ни е последна, ще се постарая да стане съвсем специална — обеща тя.

— Всички до една бяха специални. Особено уикенда в Типтоп.

— Ще ти дам тайния им телефонен номер, но не бих искала да ходиш там с някоя друга. — Донесоха храната им и Бети върна палеца си на мястото му. — Оставих ти няколко съобщения, че съм се обаждала в „Льо Парк“ — погледна го тя. — Защо не ми позвъни?

— Съжалявам, изобщо не съм се отбивал на рецепцията. Създадох си навика да минавам напряко от гаража до апартамента. Нещо важно ли беше?

— Просто исках да те информирам за Арингтън.

— Защо не ме потърси на клетъчния?

— Когато го правя, винаги имам усещането, че ти прекъсвам нещо важно в момента.

— О!

— Стоун, усещам, че нещо не е наред, буквално го чувствам. Защо не споделиш с мен?

Защото е все едно, че ще го прошепна в ухото на Ванс, Иполито или някой друг, помисли си той.

— Няма нищо… наистина.

— Свързано е с Арингтън, знам, надявал си се да се видиш с нея, нали?

— Може би. — Той сви рамене.

Довършиха вечерята си в мълчание. Той плати сметката и на излизане тя взе ръката му в своята.

— Сега ще забравиш за нея.

— Звучи обещаващо.

— Ще се видим в „Льо Парк“ след петнайсет минути.

— Не — спря я той, — нека се видим в „Бел Еър“. Пренесох се.

— Добре, тогава ще те чакам до паркинга там.

Проследи я по целия път, наблюдавайки внимателно огледалцето за обратно виждане. Доколкото изобщо можеше да бъде сигурен, никой не ги последва.

Тя влезе пред него в апартамента, хвърляйки дрехите си по пътя към спалнята. Стоун й позволи да го разсъблече, след което тя влезе в банята и се върна с малка бутилка лосион.

— Къде те боли? — попита тя, като го възседна в леглото.

— Навсякъде.

Тя изсипа лосион на дланите си и внимателно започна да разтрива гръдния му кош.

— Наблюдавах те, когато те масажираха в Типтоп — призна тя. — Има специална дупка във вратата за целта. И видях какъв ефект упражни Лиза върху теб.

— А какъв ефект имаше надничането върху теб? — поинтересува се той.

— Накара ме да ви пожелая и двамата — отговори тя и изля още лосион в ръцете си.

— Тогава защо не го направихме тримата?

— Мисля, че не е редно да бъде съблазняван персонала.

— О, моето впечатление е, че Лиза с удоволствие би се оставила да бъде съблазнена.

— А на теб щеше ли да ти достави удоволствие?

— Защо не?

Тя се засмя.

— Харесва ми отношението ти. Може би следващия път, когато дойдеш тук, ще се опитам да организирам нещо подобно.

— Възбуждаща идея.

Тя го хвана с двете си ръце и двамата почувстваха неудържима тръпка. После легна до него, прие го в себе си и го обгърна с крака. До сутринта никой не продума дума.

— Значи днес заминаваш? — пожела да се увери Бети на закуска.

— Може би да, а може би не. Не знам дали да не се помотая тук още малко.

— С каква цел? Снощи беше решен да си ходиш.

Изморен от играта на котка и мишка, той реши да нанесе удара:

— Интересува ме Иполито.

— Банкерът ли? Защо?

— Мисля, че зад всичко стои той лично.

— Зад какво?

— Зад изчезването на Арингтън.

— Но това е нелепо, Стоун — каза тя, без да скрива безпокойството в гласа си.

— Започвам да се убеждавам, че съм прав. Мисля, че двамата, които ни преследваха онази нощ, работят за него.

Тя спря да яде.

— Стоун, мисля, че е най-разумно да се махнеш възможно най-далеч от м-р Иполито.

— Защо? Живеем в свободна страна. Бил съм полицай и детектив достатъчно дълго, за да знам, че човек може да научи всичко за всекиго и смятам да науча колкото може повече за Иполито.

— Това може да бъде опасно — тихо каза тя.

— Мислех, че не знаеш нищо за него — отбеляза той, — а сега се опитваш да ме предупредиш, че е опасен.

— Имам такова усещане.

— На базата на какво?

— На базата на неща, които неволно съм чула. — Тя погледна часовника си. — Господи, трябва да тръгвам, Ванс тази сутрин ще дойде по-рано за среща във връзка със следващия си филм.

Стоун я изпрати до вратата.

— Искам да ти благодаря — каза той. — Ти беше прекрасна.

Тя го прегърна през врата и се притисна в него.

— Ако наистина искаш да ми благодариш, върни се още днес в Ню Йорк.

— Няма да стане — прошепна Стоун.

Погледна го изплашена, но не каза нищо. Целуна го и изтича през отворената врата.

Стоун я проследи с поглед, питайки се колко ли време ще й трябва, за да предаде наученото от него.