Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Добре — съгласи се тя, — как да те намеря?

Стоун й обясни, съблече сакото си, остави вратата леко открехната и влезе в банята.

— Джек? — обади се тя от прага.

— Влез, идвам. — Той плисна малко вода на лицето си, взе една кърпа и излезе от банята, като се бършеше. — Съжалявам за случилото се — извини се той, — но май се пооправих. Седни, седни — покани я той и направи знак към дивана. После й подаде менюто. — Какво ще пиеш?

— Скоч с лед, моля — каза без колебание тя и започна да преглежда менюто.

Стоун й наля, а за себе си избра бърбън.

— Може би не трябва да пиеш — загрижено му напомни тя.

— Няма нищо.

— За мен пушена сьомга и салата от пиле.

Стоун направи поръчката по телефона и седна до нея.

— Спомни ли си за теб Ванс?

— Спомни си за моя приятел — обясни тя. — Имат съвместен бизнес.

— Какъв по-точно?

— Не съм сигурна, но той превърта маса пари. Сега е в Мексико.

— Аха!

— Ти бил ли си някога в Мексико?

— Не, и като си помисля за състоянието на корема ми, май не би трябвало да припарвам там.

Тя се засмя и го дари с малка целувка.

— Знаеш ли, вече мисля, че предпочитам вечерята в апартамента ти пред ресторанта.

Стоун отвърна на целувката й:

— И аз.

По някое време след полунощ Стоун изпълзя от леглото и отиде на пръсти в дневната. Барбара здраво спеше. Изрови чантичката й, отвори я и извади портмонето. Застана до прозореца и започна да преглежда съдържанието му на външната светлина. Името й наистина беше Барбара Тиърни, ако се вярваше на издадената в Илинойс шофьорска книжка, и тя действително беше актриса, защото притежаваше карта за членство в гилдията на киноартистите. Върна портмонето и порови още малко из чантичката, но не намери нищо интересно. Остави чантичката на мястото й, върна се в спалнята и се вмъкна обратно в леглото. Барбара се обърна и протегна ръце към него.

— Още-е! — каза тя.

— Винаги — отвърна той.

Събуди го звънецът на вратата, но Барбара му извика, че тя ще отвори. Той рухна обратно в леглото. След малко тя се появи, бутайки пред себе си масичка на колелца.

— Поръчах ти голяма закуска.

— Благодаря — отговори той, седна в леглото и се обгради с възглавници. Започна порцията, бекон с яйца — лукс, който рядко си позволяваше. — Първо чийзбургери с бекон… сега яйца с бекон… — отбеляза той на паузи, за да преглътне. — Още малко ако походя с теб, и инфарктът не ми мърда.

— О, не съм сигурна — каза тя, унищожавайки с апетит собствената си порция, — на мен ми се струваш в доста добра форма.

— Това е само защото водя целомъдрен живот, когато не съм с теб.

Тя отметна глава и звънко се изсмя.

— Ха, това ми хареса! Значи си бил девствен, преди да се появя, така ли?

— Абсолютно. Ти ме научи на всичко, което знам.

Тя остави чинията, която бе държала с едната си ръка и му отне неговата.

— Добре, значи съм страхотна учителка — и се изкиска доволно.

— Определено.

— Добре, я да видим сега! Какво ще учим тази сутрин, деца?

— Зависи от вас, госпожо.

— Ами-и… вече опитахме пози едно, две и три.

— Не съм сигурен, че си спомням поза три — оплака се престорено той.

— Аха, виждам, че ти възприемаш само чрез повторение.

— Това винаги е най-добрият начин, нали?

— Е, по-скоро е един от начините.

— Не е ли най-добрият?

— Понякога, мили, трябва да се импровизира.

— Да се импровизира? Как се прави това?

— Ето така — каза тя. — За аперитив.

— Прекрасен аперитив. А какво е основното блюдо?

— Ти не си готов още за основното блюдо.

— Мисля, че се приближавам.

— Аз пък мисля, че вече си там! — извика тя. — Отличен ученик!

— Старая се.

— Така и трябва, иначе ще повтаряш.

— О, боже — простена Стоун, — не мисля, че мога да повторя основното блюдо.

— Ще видим — амбициозно каза тя.

Наближаваше единайсет, когато Стоун, лишен от всякакво сексуално желание и почти напълно изтощен, откара Барбара Тиърни обратно на Марина Дел Рей. Когато спряха в паркинга, тя ахна и вдигна ръка до устата си.

— О, дявол да го вземе.

— Какво има?

— Приятелят ми се е върнал — това е неговото порше. Какво да правя сега? Не мога да се покажа така, защото ще разбере, че не ме е имало цяла нощ.

— Хмм… — изсумтя Стоун. После му хрумна идея. — Изтичай в морския магазин и си купи панталонки или нещо подобно. Преоблечи се и така ще можеш да кажеш, че си излязла само да се поразходиш. — Той отлепи две стотачки от пачката и й ги даде.