Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Всичко е готово, шефе.

Предложих ръката си на Бет Дейвис и тръгнахме.

На гробището бях малко разсеян. Както бяхме предвидили, дойде внушителна тълпа. Опечалените утъпкаха съседните гробове. Новината за стрелбата по бившия детектив Лу Бауман бе лишила списъка с гостите от някои от най-важните клечки. Но почитателите на Джеф Симънс се представиха добре. Седнах до Бет Дейвис, точно зад госпожа Симънс. Не видях Аманда Стюарт. Тя очевидно не бе сметнала за необходимо да дойде до гроба като представител на съпруга си. Запознах Бет с госпожа Симънс. Утешителните думи на по-младата жена бяха трогателни.

— Желаете ли да ви закарам някъде? — обърнах се към Бет Дейвис, след като погребението свърши.

Тя погледна часовника си.

— Обикновено готвя в кухнята за бедни в Чери Хил. Но вече е късно. Може би ще им помогна да почистят.

— Работите в кухнята за бедни?

— Всеки вторник и четвъртък.

— Шегувате се.

— В квартала има много възрастни хора. С ограничени доходи. Защо питате?

— Ами, ей така.

Бих закарал тази всеотдайна гражданка на края на света, но тя настоя, че е достатъчно да я оставя на ъгъла на Калвърт и Ломбард.

— Оттам ще вземете автобус, нали?

— Да.

Колко ли пъти имам право да гласувам?

Върнах се в кабинета ми и се хвърлих към телефона, който звънеше, когато влязох.

— Господин Сюъл, обажда се детектив Крук.

— Здравейте.

— Добре ли сте? Струва ми се, че сте задъхан.

— Така е… Какво става, детективе? Мога ли да направя нещо за вас?

— Да. Кажете ми къде е детектив Забриски.

— За съжаление, не мога, колкото и да искам.

— Знаете ли какво се случи?

— Чух, че Лу Бауман е бил прострелян.

— Точно така.

— Как е той?

— Още е в операционната. В тялото му има пет куршума.

Пет куршума?

— Ако знаете къде е детектив Забриски, законът ви задължава да ми кажете, господин Сюъл. Пък и така би било най-добре за нея. Надявам се, че смятате да ни сътрудничите.

— Не се заяждайте, детективе. Щях да ви кажа, ако знаех къде е. Много бих искал да знам.

— И аз.

— Можете ли да ми кажете какво се е случило?

— Произшествието се разследва.

— Но защо подозирате, че е замесена Кейт?

Разбира се, вече знаех отговора на този въпрос. И Крук сигурно беше наясно, че знам. Отговорът му обаче ме изненада.

— Имаме свидетел.

— Сериозно?

— Тя твърди, че ви познава. Искате ли да говорите с нея? Тя е в съседната стая. Почакайте.

След двайсет секунди чух гласа на… бившата ми съпруга.

— Хич? Хей, приятелката ти е страхотна с револвера.

— Какво става, Джулия? Крук спомена нещо за свидетел. Ти ли…

— Дълга история, Хич. Полицаите не искат да я разказвам на никого. Поне засега.

— Майната им на полицаите! Какво се случи? Как го видя? Къде стана? Тя добре ли е?

Бях в състояние цял следобед да задавам подобни въпроси.

— Детективът ще затвори, ако започна да ти разказвам. В момента ме гледа строго. — Тя понижи тон. — Косата му е страхотна, нали?

— Виж какво, Джулия, разкарай се оттам и се обади от уличен автомат. Или ела при мен. Трябва да знам какво става.

— С Питър съм.

— И той ли беше там?

По дяволите. Погребвах новинар, а събитията се развиваха на друго място.

— В къщата на Питър сме. Тук се случи. — Чух, че телефонът беше заглушен и после — неясните гласове на Крук и Джулия. Тя каза: „Дреме ми“, после се обърна към мен. — Трябва да затварям, Хич. Мисля, че приятелката ти здравата е загазила. Това не е шибана държавна тайна. Хайде, че детективът побесня.

Изведнъж се чу гласът на Крук.

— Ще дойда да говоря с вас. Не излизайте.

Къде ли можех да отида? Забарабаних с пръсти по бюрото и се опитах да подредя мислите си. Кейт бе простреляла и сериозно ранила Лу Бауман в къщата на Питър Морган. Как бе станало това? Кой с кого се бе конфронтирал? Дали Лу Бауман бе проследил Кейт и се бе опитал да я убие? Или тя бе решила да си разчисти сметките с него, човека, който бе приел пари, за да убие съпруга й? Молех се на Бога да е първото и Кейт да е била принудена да стреля при самоотбрана. Но през тялото ми премина тръпка и аз неволно си представих как Кейт държи с две ръце револвера и изстрелва един… два… три… четири… мили боже, пет куршума! Опитах се да прогоня образа от съзнанието си, но истината не ми даваше покой. Стрелбата по Лу Бауман не беше при самоотбрана. Ако беше така, защо Кейт незабавно не се бе предала? И защо бе стреляла пет пъти? Явно бе настъпил моментът Лу Бауман да плати за престъплението си. Бях сигурен в това. Кейт разчистваше сметки. Бе дошло време за отплата.