Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Вече не. Обадиха ми се, докато идвах тук. Арестувана си за убийство. Бауман е мъртъв.

Кейт стана от дивана. Скочих едновременно с нея. Сякаш ни дръпнаха едни и същи невидими конци. Само че лицето на Кейт разцъфна в непогрешима усмивка на задоволство.

Крук видя това и повдигна вежди в недоумение.

— Чарли — кратко и ясно обясни тя.

Крук кимна и арестува Кейт Забриски.

Сутринта шефът на полицията Алан Стюарт разпространи изявление чрез организатора на кампанията си Джоуел Хъчинсън. „Поради лични и професионални съображения — прочете Хъч, докато ръцете му треперейки стискаха предварително написания текст, — шефът на полицията Стюарт се отказва от кандидатурата си за губернатор.“ На канонадата от въпроси Хъч отговори: „Не коментирам“.

Два дни след оттеглянето на Стюарт от предизборната надпревара читателите на „Балтимор Сън“ видяха какви са семейните му „съображения“ и особено онези на госпожа Стюарт. Там беше публикувана снимка на Аманда, която пуши в леглото, кръстосала ръце на гърдите си, и неясният образ на мъж — очевидно не съпругът й, положил глава на прелестните й бедра. Възникна леко объркване, породено от двете снимки, съпътстващи статията във вътрешните страници, на детективите от полицията Чарли Ръсел и Лу Бауман, и двамата покойници. Ако човек не прочетеше цялата история, щеше да остане с убеждението, че едното от двете лица принадлежи на неясния образ на мъжа на първата страница, който използва за възглавница бедрата на Аманда Стюарт. После следваше снимката на Кейт и накрая на Гай Фелоус. Нищо чудно, че читателската публика се обърка. Изведнъж всичко се смеси.

Лично на мен най-много ми хареса снимката на Аманда Стюарт, която слиза от кола, безуспешно опитвайки се да прикрие самоличността си зад черни очила. Тя замахваше да удари фотографа. Устните й бяха злобно изкривени, а съвършените коси… Ами, съвсем не бяха съвършени. Снимката ми хареса, защото беше разобличаваща и защото ми беше приятно да си представям, че Алан Стюарт трябва да търпи яростта й всеки ден. Семейство Стюарт най-сетне бяха принудени да слязат от златната си каляска. А калта пред вратата стигаше до коленете.

И ставаше все по-дълбока.

И Питър Морган нагази в нея. И затъна. Четири дни след ареста на Кейт ми се обади Джулия, за да ме уведоми, че завинаги е скъсала с Питър Морган.

— Не ми хареса как живее другата половина от човечеството — заяви тя.

Напомних й, че хората като Питър Морган и Аманда Стюарт съвсем не са половината от човечеството, а по-скоро една трилионна част.

— Все едно. Лайната им пак смърдят.

Преди три години Питър Морган продал на фирма на име „Епоха“ негоден за нищо евтин участък земя край железопътната линия. Железопътната компания била избрала парцела, на който имало отдавна нефункционираща фабрика за хромиране, построена преди няколко десетилетия, с намерението да разшири линията. Плановете постепенно потънали в забрава. Вероятно тогава съветът на директорите нямал представа, че през следващите две години сенаторът Харлан Стилман ще лобира толкова усилено, за да спечели федералния договор за построяването на уникален завод за рециклиране на отпадъци. Нищо чудно, че правителството е търсило подходяща индустриална собственост, върху която да го построи. Е, железопътната компания може и да не е знаела това, но сега беше пределно ясно, че Питър Морган със сигурност бе надушил плана. Както и зет му, Алан Стюарт. Земята била продадена на „Епоха“ почти без пари. Разбира се, една от причините за ниската цена бил фактът, че там се намират стотици варели, съдържащи химични отпадъци от производството на старата фабрика, голяма част от които изтичали и се просмуквали в почвата. Питър Морган тихомълком уредил един от складовете на железопътната компания да бъде използван за варелите. Залепили им фалшиви етикети „Силикагел“, натоварили ги на вагон и ги закарали на Запад. И когато хората от правителството дошли да търсят място за построяването на завода за преработка на торове, къде, мислите, че насочил вниманието им сенаторът Стилман? Към земята, собственост на компанията, контролирана отчасти от зет му и от съпругата на човека, когото сенаторът Стилман се надявал скоро да види губернатор.

Може би разбирате защо всичко това беше толкова объркано за средностатистическия читател на вестници. Какво общо имаше купчината варели, съдържащи химични токсини, със завода за рециклиране на отпадъци и с голите снимки на съпругата на шефа на полицията? На пръв поглед, нищо. Но за онези, които прочетоха историята докрай, нещата дойдоха по местата си.