Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Добра работа за един ден.

— И още как.

Тя пристъпи към мен. В същия миг блесна светкавица. Кожата на Кейт изглеждаше синкавобяла. Очите й бяха тъмни и непроницаеми. Отново блесна светкавица и светлината й се отрази в ножа. Ръката, която го държеше, се вдигна и Кейт направи още една крачка към мен. Тя промълви: „Съжалявам“, но гръмотевица заглуши думите й.

Кейт ми подаде ножа.

Известно време стояхме там, без да говорим. Дъждът се усили. Беше невъзможно да преценя дали по страните на Кейт се стичат сълзи или дъждовни капки. Тя ме гледаше изпитателно. Предполагам, че искаше да прочете мислите ми или да разбере какво смятам да направя. Дали щях да я хвана за лакътя и да я заведа при детектив Крук? Аз, добросъвестният гражданин Хич?

Или дали ножът нямаше да се изплъзне от пръстите ми, да цамбурне във водата и бавно да потъне на дъното на пристанището? Беше съвсем лесно — едно леко подхвърляне, и цялата тъжна история потъва в забвение.

Погледнах Кейт. Очите й бяха безизразни. Тя се чувстваше самотна. Вече изтърпяваше присъдата си. Макар че нямаше да бъде наказана за убийствата на Гай Фелоус и Лу Бауман, съвестта щеше да я измъчва до края на живота й. Затова, имаше ли значение как щях да постъпя? Защо да не хвърля ножа във водата и да не прегърна Кейт? Може би аз щях да й дам онова, което тя търсеше, откакто бе скочила от ръцете на баща си и се бе хвърлила в обятията на ченгето спасител. Може би щях да положа благородното усилие да бъда героят на Кейт.

Но „благородното усилие“ пред лицето на неизбежен провал съвсем не е благородно, а глупаво.

А аз не съм глупав.

Кейт още стоеше с наведена глава, когато аз тръгнах по Темз стрийт към бар „Задънена улица“ и към желаната чаша уиски. И чиния вдигащи пара миди. Може би две чаши уиски. И защо не, по дяволите? На другия ден нямаше да погребвам никого. А тази вечер определено трябваше да погреба нещо.

Вдигнах яката си. Дъждът се лееше върху мен. От малките барове се разнасяше музика…

Бях върнал ножа на Кейт.

И й бях пожелал късмет.

Торнтън Уайлдър (1897 — 1975) — американски драматург и писател. Пиесата „Нашият град“ му спечелва втора награда „Пулицър“. Действието се развива в малкия град Гроувърс Корнърс в Ню Хампшър. — Б.пр.

Франсис Скот Кий написва текста на американския национален химн по време на бомбардировката на Форт Макхенри, Балтимор, на 13–14 септември, 1814 г. Знамето, което той вижда по време на бомбардировката, е с петнайсет червени и бели ивици и петнайсет звезди и е ушито от Мери Пикърсгил. Къщата със знамето е домът й, превърнат сега в музей. — Б.пр.

Guy, fellow (англ.) — човек, приятел. — Б.пр.

Добре дошли (нем.). — Б.пр.

Шапчица, която мъжете евреи носят в знак на уважение, че над тях има могъща сила. — Б.пр.

Здравей (хавайски). — Б.пр.

Пръскам, осейвам (англ.). — Б.пр.

Добър ден, готин мой. Как си? (фр.). — Б.пр.

Тук-там (фр.). — Б.пр.

Боже мой (фр.). — Б.пр.

Писоар, преносно — скапано (фр.). — Б.пр.

Технология за преработка на органични суровини. — Б.пр.