Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

И тъй като е суетен, честолюбив и самотен и нищо човешко не му е чуждо, Джил се обърна към Майкъл Голдфарб, който съзерцаваше изящните си пръсти.

— Това се отнася и за теб!

Не слушах съсредоточено, защото разсъждавах. Сред няколкото поздравителни картички за премиерата и цветята, които получих, имаше телеграма. Изпратена от Лас Вегас.

Хич, още размишлявам. Иска ми се вече да бях спряла. Липсваш ми. Пукни се от радост, ако искаш.

С обич:

Взех телеграмата и я сложих на катедрата до сценария. На няколко пъти не чух подадените ми реплики, защото вниманието ми беше раздвоено. Телеграмата на Кейт не съдържаше почти никаква информация, но трябваше да се опитам да изтълкувам оскъдните данни. Единствената недвусмислена част от телеграмата беше мястото на изпращането й. Лас Вегас. Не можех да проумея какво прави Кейт там. Самото послание беше пестеливо, но обнадеждаващо. Това обаче беше всичко.

Както вече споменах, бях адски разсеян, защото погледнах около триста пъти телеграмата. Не успях да изпълня ролята на висш авторитет, каквато Джил ми бе определил. Приличах на идиот с тропическия си шлем, очилата с телени рамки и тънките мустачки, а актьорският състав на „Нашият град“ лудуваше върху остатъците от пиесата на Торнтън Уайлдър, досущ като необучена група за модерен балет.

Джулия се забавляваше особено много, след като бе чакала до тази вечер, за да забележи съществуването на Майкъл Голдфарб. И не само да го забележи. Изведнъж двамата започнаха да си пасват страхотно. Другите, изглежда, се заразиха от ентусиазма на Джулия, макар и не толкова успешно, и към края на представлението заспалото градче сякаш бе атакувано с газообразен феромон. Гражданите на „Нашият град“ бяха изпълнени с енергия и желание да играят. Джил Ванс бе възнаграден със страхотна концепция, независимо дали я искаше или не. Но на мен ми допадна.

Голдфарб и Джулия се появиха след около час от началото на купона. Наричам го не Майкъл, а Голдфарб поради простата причина, че каквото и да се бе случило между двамата между спускането на завесата и влизането им в галерията на Джулия, където беше увеселението, това завинаги бе променило мрачния млад мъж. Той се разхождаше из галерията като бик с големи топки, току-що пристигнал от Пасището на мечтите. А що се отнасяше до Джулия, лицето й сияеше като Коледната елха на площад „Таймс“. Двамата набързо си разменихме няколко закодирани реплики. Започнах аз.

— Пиедестал?

— Циник.

— Щастлива ли си?

— Иска ли питане.

По едно време пияната Либи Маслин започна да ме сваля. За малко. Но и без това нямаше да се поддам. Докато се измъквах рано от соарето, забелязах, че Либи почиства петно от вино върху ризата на един от членовете на управителния съвет на „Джипси“, когото бе притиснала до стената.

Тръгнах по кея, минаващ покрай „Ухилената стрида“. Стигнах до края и се вторачих в мастиленочерните води.

Чувствах се неспокоен. Нямах настроение. Бях потиснат.

Проблемът започна да се избистря в главата ми. Смятах, че като стоя там и гледам черните води, ще проясня съзнанието си и няма да мисля за нищо определено. Но някъде в ума ми нещо, което не се връзваше, взе да придобива ясни очертания.

И после се сетих.

Кейт ми бе казала, че веднага щом чула за самоубийството на Каролин Джеймс, влязла в апартамента й и намерила копие на порнографската видеокасета с Аманда Стюарт в главната роля. Предполагаше се, че онзи, който след няколко дни уби Гай Фелоус — Лу Бауман — е взел видеокасетата на тенисиста, вероятно като бъдещ обект за изнудване или просто за да прекарва свободното си време, като брои луничките по голия задник на Аманда Стюарт. Струваше ми се логично някой като Бауман да прибере прословутата видеокасета, след като убие Гай Фелоус. Дори ако щете, за да запълни скучните нощи в Хийхоу, когато злобната Моли е особено досадна. Бауман имаше всички основания да се радва на придобиването на видеокасетата. Особено след като Алан Стюарт обяви кандидатурата си за губернатор, цената й бе скочила високо. Дали трите хиляди долара на месец не бяха всъщност резултат от факта, че Бауман е изнудвал Алан Стюарт? Продължавайки оттам, откъдето Гай Фелоус е бил принуден — от назъбения нож — да спре?

Не. В това нямаше логика. Вече беше установено, че допълнителната премия на Бауман е заради убийството на Гай Фелоус. В такъв случай, каква стойност имаше видеокасетата? Нямаше ли една от инструкциите на Алан Стюарт да бъде Бауман да намери записа, след като убие Гай Фелоус, и да му го занесе? Разбира се. Това би обяснило и защо Бауман бе използвал нож, а не огнестрелно оръжие, за да убие Фелоус. Било му е необходимо време, за да търси видеокасетата. Време, с което не би разполагал, ако съседите се бяха обадили в полицията, че са чули изстрел от апартамента на Фелоус.