Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Сигурно съм стоял в края на кея по-дълго, отколкото съзнавах. Или бях толкова потънал в мислите си, че не забелязах мъглата, спускаща се над пристанището. Усетих влагата по кожата си. Около уличните лампи се бяха образували ореоли. По-далечните светлини и сгради изчезнаха, а очертанията на по-близките станаха неясни. На мястото на нощното небе надвисна черно-сив облак. Разнесе се далечен тътен. После още един, не толкова далечен. След миг стоях под проливния дъжд.

И тогава ме осени прозрението.

Не Лу Бауман, а Кейт Забриски бе убила Гай Фелоус. Лу Бауман би си донесъл нож. Не би разчитал на случайността, че ще намери нож в кухнята на Гай Фелоус. Не съм детектив, но убийството с кухненски нож не означава — поне в случая — предумишлено деяние. И със сигурност не престъпление, извършено от наемен убиец, а убийство при афект. Или при самоотбрана.

И убийството на Лу Бауман беше извършено при тези две обстоятелства. Кейт бе провокирала Бауман да стреля пръв. Първият й изстрел можеше да се квалифицира като при самоотбрана. Но вторият, третият, четвъртият и петият, които бяха разкъсали белия дроб, бъбрека, гърлото и накрая сърцето на Бауман? Ще ви оставя да прецените сами.

Но не кухненският нож, а видеокасетата на Кейт, сложена в кутията на „Пинокио“ ме накара да стигна до този извод. Видеокасетата в къщата на Бауман също беше поставена в кутия от филм на Дисни. „Фантазия“.

Но нито Гай Фелоус, нито Каролин Джеймс бяха скрили разобличаващата видеокасета в кутия от „Пинокио“. Беше го направила Кейт. Това беше предпазна мярка, начин да скрие веществено доказателство на видно място.

Докато нощното небе надвисваше над мен, аз разбрах колко елементарно бе станало всичко. Разбира се, не можех да сглобя напълно сценария на убийството, но останалото ми се изясни. Знаех колко усилия е положила Кейт, за да изтръгне Каролин Джеймс от лапите на Гай Фелоус — глупавият й план да й уреди фалшиво погребение — и предполагах, че смъртта на Каролин не се е отразила добре върху Кейт. Може би Фелоус бе споменал нещо за самоубийството и Кейт се бе ядосала. Или Фелоус се бе ядосал. Или може би бе научил, че Кейт спи с него по заповед на Алан Стюарт. И после да й е посегнал.

Или Кейт бе побесняла от гняв? И бе видяла в лицето на Гай Фелоус всички насилници, които бяха откъсвали частица от нея с течение на годините? Баща й. Алан Стюарт. Другите. Дали убийството на Гай Фелоус не беше закъсняла проява на героизъм? Дали Кейт бе застанала между злодея и беззащитното момиче? И за да раздаде справедливост, бе забила ножа в Гай Фелоус?

Ако, ако, ако… Може би, може би, може би…

— Майка ти не ти ли е казвала да не стоиш на дъжда?

За миг помислих, че чувам някой от гласовете в главата ми, които крещяха: „Ами ако…“. Но после се обърнах и видях, че към мен се приближава фигура с чадър. Кейт. Тя спря на метър от мен. Лицето й беше скрито от чадъра.

— Мислех, че си в Лас Вегас.

— Току-що се върнах. Изпратих ти телеграмата и тръгнах. Вслушах се в съвета ти, Хич. Отидох в пустинята. В Долината на смъртта. В Забриски Пойнт.

— Не си устояла на всичкия този символизъм.

— Ядосан си.

— Позна. Защото не ме пускаш под чадъра си.

Кейт наклони чадъра и леко го подхвърли. Чадърът падна във водата.

— Ти си убила Гай Фелоус.

Тя ме погледна. Изражението й беше ужасяващо прямо.

— Да.

— При самоотбрана ли беше?

— Казваш го така, сякаш не го вярваш.

— Не отговори на въпроса ми.

— Да, беше при самоотбрана. Той щеше да ме убие.

— Искаш да кажеш така, както и Бауман е щял да те убие?

Кейт пое дълбоко въздух и избърса дъждовните капки от очите си.

— Каролин му остави предсмъртно писмо. И на мен. Тя беше много самотна… Беше ми написала онова, което вече знаех. Гай бил изнудвач и Каролин била уплашена до смърт. Не знаела защо не може да избяга от Гай и от цялата бъркотия. Но не можела. Той я биел. Обиждал я. Унижавал я. Но тя не можела да избяга. Разбирам я… В писмото й до Гай пишеше почти същото. Самоубийството било единственият начин, който могла да измисли, за да избяга. Споменаваше и за мен. Беше написала, че знам всичко, което тя и Гай правят.

— Защо го е написала, за бога?

Кейт сви рамене.

— От глупост. Предполагам, че това е било най-доброто, което е могла да направи, за да му отмъсти. Да нанесе последен удар. Да установи някаква степен на контрол. Кой знае?

— И Гай Фелоус не е останал доволен от теб.

— Никак.

— Какво се случи?