Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Джил Ванс много се развълнува, когато Джулия се върна в актьорския състав на „Нашият град“. Сю Китайката не се беше справила с ролята на Емили. Тя мълчеше нацупено и дори враждебно и другите актьори бяха започнали да я пренебрегват, опитвайки се да заместят репликите й с импровизирано бъбрене. Седмица преди премиерата, на генералната репетиция, присъстваха неколцина членове на съвета на „Джипси Плейърс“. В края на представлението двама седяха на сцената като мъртъвци в последното действие, третият си бе подал оставката като член на съвета, а четвъртият флиртуваше с гримьорката зад кулисите. Но шоуто продължи.

Репетицията се оказа прощалната поява на Сю Китайката. В последната минута тя предложи на Джил промяна в сценария. Каза му, че вместо да умре от естествена смърт, както е написал Торнтън Уайлдър, Емили трябва да се самоубие. Тази решителна постъпка повече подхождала на характера на героинята й. Доводите й били произнесени с едносрични думи. Джил я погледна така, сякаш се замисли дали цялото население на Гроувърс Корнърс няма да я пребие с камъни. Но сдържа гнева си.

— Малко е късно за самоубийство — отговори той. — Но ще помисля по въпроса.

И той го направи.

На другия ден Джулия разговаря със Сю Китайката в галерията и си възвърна ролята на Емили. В професионален аспект Джил се зарадва, че Джулия се върна. Но в личен план той скоро разбра, че не е достоен съперник на бившата ми съпруга, що се отнася до Майкъл Голдфарб. Когато Джулия се появи на репетицията, Майкъл се превърна в още по-послушно кученце. Джулия не срещна никакви затруднения да щракне каишката около врата му. Той с готовност изпълняваше всички желания на господарката си.

Когато заговорихме за моя провал, Джулия беше колкото е възможно по-тактична и мила.

— Съжалявам за Кейт, Хич. Цялата история е много объркана, нали?

Трябваше да се съглася с нея.

— Тя може да се оправи — продължи Джулия. — Попаднала е на толкова много лоши хора. Кейт знае, че ти си добър. Дай й време.

Помолих я да ми обясни какво точно се е случило в къщата на Питър Морган.

— Кейт какво ти каза?

— Почти нищо. Видяла името на сестрата на Морган в списъка на членовете на директорския съвет на „Епоха“ и отишла там, за да го разобличи за ролята му в заговора за убийството на съпруга й. Бауман стоял на вратата и когато слязла от колата си, стрелял по нея. И Кейт отвърнала.

— Да, така беше.

— И ти ли беше на вратата?

— Минавах оттам, когато Бауман потропа. Отворих, точно когато Кейт слизаше от колата.

— Кейт каза ли му нещо, преди Бауман да стреля по нея?

Без да откъсва поглед от мен, Джулия взе очилата ми от катедрата, духна в стъклата, избърса ги с крайчеца на ризата ми и ми ги даде.

— Искаш ли да знаеш? — попита тя.

— Затова питам.

— Да. Каза му нещо. Изкрещя: „Хей! Копеле!“.

— Ясно.

Умълчахме се. На сцената падна нещо. Мисля, че беше декорът на църквата.

— Имаш ли други въпроси? — попита Джулия.

— Само два.

Погледнах към черния таван. Там ми беше по-лесно да си представя сцената.

— Кейт вече беше ли извадила револвера си, когато изкрещя на Бауман?

— Револверът беше изваден и насочен право към него.

— Ясно.

— Какъв е вторият ти въпрос?

Сложих си очилата. През тях всичко изглеждаше плоско. Дори пищните форми на Джулия.

— Другият ми въпрос е ти какво каза на полицията. Че Кейт е слязла от колата с насочен револвер? Че е предизвикала Бауман? И че той е стрелял при самоотбрана? Каза ли на ченгетата всичко това?

— Доколкото си спомням, пропуснах тази част.

— Напомни ми да те почерпя едно питие някой път.

— Не е необходимо да ми благодариш, Хич. Не ми хареса как ме гледаше онзи тип, когато отворих вратата.

— Е, да. Но не мисля, че Кейт го е застреляла заради това.

— Хич, виждал ли си как Кейт борави с оръжие?

— Не.

— Страхотна е. Няма грешка.

През следващата седмица Кейт не ми се обади. Оставих няколко съобщения на телефонния й секретар и една вечер минах с колата покрай къщата й, но прозорците бяха тъмни. Вероятно се бе вслушала в съвета ми и бе заминала някъде. Името и снимката й отново бяха във вестниците. Най-умното за нея беше да бъде навсякъде другаде, но не и в Балтимор.

Джил ни даваше последни указания преди премиерата.

— Искам да благодаря на всички за ентусиазма, който показахте, изследвайки дълбочината на тази чудесна пиеса. А сега, нека още веднъж да повторим всичко. Хичкок е помощник-режисьорът. Той е вашият пилот. Вашият господ. Хич, залагам цялата постановка на теб. В мига, в който ти се стори, че колегите ти са на погрешен път или измислят нови реплики, намеси се. Ясно ли е на всички? Тази вечер няма да има никакви съчинени монолози. Вървете на сцената и играйте като истински актьори!