Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Какво беше това? Настоявам Спенсър да седне в секцията за важни гости.

— Няма такава секция — отговорих аз. — Онези места са за семейството и за приятелите.

— Алан Стюарт не беше приятел на Джеф Симънс. Мразеха се и в червата!

— Не съм го поканил там. Сам се настани.

— Арогантно копеле!

Запитах се дали има предвид мен.

Залата се напълни. Както Били бе предвидила, събра се огромна тълпа. Мнозина явно бяха почитатели, а не приятели или членове на семейството. Някои притискаха до гърдите си снимки на покойния Джефри Симънс. Беше малко късно за автографи. Придружих госпожа Симънс до мястото й.

Тръгнах по пътеката между столовете и видях, че Алан Стюарт ме гледа. Погледът му беше строг и недоволен. Спомних си какво ми бе казал Хъч в парка до паметника на Вашингтон. Независимо че вече не се срещаше с Кейт, Стюарт беше безумно деспотичен човек. И най-малкото връзката ми с Кейт ми бе спечелила раздразнението му. Предполагам, че не му е достатъчно да има до себе си онази красива и червива с пари жена. Разбира се, ако можеше да се вярва на Хъч, Стюарт ме подозираше, че го изнудвам и се опитвам да съсипя кариерата му. Да не говорим, че искам да се измъкна безнаказано с убийство. Смених посоката и се приближих до Спенсър Дейвис и съвършената му съпруга, които се държаха за ръце.

— Господин Дейвис, бихте ли желали вие и съпругата ви да се преместите на по-видни места? Не искам да седите в ъгъла.

Дейвис погледна към високопоставените гости. Алан Стюарт ни гледаше. Хубаво.

— Тук сме добре, господин Сюъл. И без това Бет ще се чувства неудобно от прожекторите.

Импулсивно стиснах ръката му. Той ме потупа сърдечно по рамото.

— Благодаря, все пак.

Върнах се в задната част на залата. Хъч беше там. Той бъбреше с телевизионния екип и забеляза присъствието ми, едва когато свещеникът зае мястото си зад ковчега и започна опелото. Хъч се приближи до мен и прошепна в ухото ми:

— Получих съобщението ти. Много си далеч от истината.

— Боли ли истината?

— Този път дълбоко грешиш.

— Сигурен ли си?

— Алан ще ти види сметката, Хич. Не си избрал разумно врага си.

— Знаеш ли какво съм разбрал, Хъч? Човек не избира враговете си. Те сами се появяват.

Хъч се вторачи гневно в мен.

— После ще говорим.

Той тръгна да изпълнява обществените си задължения. Оказваше се, че и Хъч е замесен. Какво ли смятаха да направят двамата с Алан Стюарт? Да ме изведат в задната уличка и да ме обработят? Може би щях да успея да ги накарам да чакат, докато се появи и Лу Бауман. Тогава всички заедно можеха да се нахвърлят върху мен.

Отново насочих вниманието си към свещеника, който обясняваше на аудиторията от възрастни хора, че Джеф Симънс ще бъде при агънцата и лъвовете. Раят, представен като зоопарк от домашни любимци. Не знам кой е измислил тази щуротия.

Бяха произнесени няколко прощални слова. Гвоздеят на програмата, разбира се, беше Мими Уиг. Ако бях очаквал, че миниатюрната новинарка ще ни възхити с подробности за последните земни наслади на Джеф Симънс, щях да остана разочарован. Вместо това голямата глава на Мими Уиг ни възхити с остроумни истории зад кадър за починалия й колега. Камерата снимаше всичко.

Мими Уиг бе предпочела да поднесе прощалното си слово в щастливия новинарски стил, който бе служил толкова добре на съвместната им поява с Джеф Симънс в ефира. За мое изумление, точно по средата на щастливите си спомени с Джеф, дребната новинарка импровизира. Тя коленичи, взе една от вазите с формата на телевизор и сложи проклетото нещо върху ковчега. Двамата с Джеф сякаш отново бяха заедно. За последен път. Камерата жадно запечата всичко — безценните кадри на простотия и несъмнена проява на лош вкус. Страхотна телевизия.

Умереното ми възхищение от безочието на миниатюрната новинарка внезапно бе прекъснато от силно чуруликане. Разбрах, че това е клетъчният телефон на Хъч, едва когато той го откачи от колана си. Обаждането беше кратко и явно го обезпокои. Буреносните облаци се събираха с изумителна скорост. Хъч каза няколко думи и прекъсна линията. Сетне мигновено набра друг номер и погледна към първите редове в залата. Проследих погледа му. Алан Стюарт се стресна, после бръкна в джоба на сакото си, извади нещо и се вторачи в него. Сигурно беше пейджър, защото Стюарт се обърна и погледна Хъч, сетне прошепна нещо на съпругата си, стана и тръгна по пътеката между столовете. Мими Уиг млъкна за миг, но тъй като беше опитен професионалист, успя да превърне прекъсването в театрална пауза. Тя се усмихна лигаво и огледа тълпата.