Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Джеф много обичаше да разказва за животните… Беше толкова мил с тях…

Алан Стюарт вървеше бързо. Хъч вече говореше с някой друг по клетъчния си телефон. Отново чух чуруликане и видях, че един от репортерите също извади мобилния си телефон. Трябваше да им ги събера на влизане. Мими Уиг пак направи пауза, после гласът й напрегнато се извиси. Сигурно едва сега осъзна, че пропуска нещо и трябва да приключи с прощалното си слово. Сбогом, Джеф. Беше ми приятно, че те познавах. А сега трябва да тръгвам.

Алан Стюарт стигна до Хъч и му направи знак да прекъсне разговора. Даде му точно една секунда, после грабна телефона от ръката му и го изключи. Хъч протегна врат и тихо заговори на шефа си. Стюарт отговори на глас.

— По дяволите!

Няколко глави се обърнаха към него. Но на Стюарт не му пукаше. Опечалените се втурнаха към изхода, за да видят Мими Уиг. Стюарт и Хъч започнаха да си пробиват път през тълпата, опитвайки се да излязат. Приближих се към тях и попитах:

— Какво става?

— Проклетият Лу Бауман — изръмжа Хъч.

Лу Бауман? Кръвта ми се смрази.

— Какво е направил?

Алан Стюарт загуби самообладание и започна да блъска гражданите. Гласоподавателите се отдръпнаха. Хъч го последва и извика през рамо.

— Простреляли са го!

Лу Бауман беше в критично състояние в болница „Юниън Мемориал“. Стаята му се охраняваше от полицията. Но защо ли не се чувствах в безопасност? Инцидентът нямаше да е толкова сензационен, ако не беше самоличността на заподозрения извършител.

Кейт Забриски.

Имах задължения. Погребението беше твърде голямо, за да оставя леля Били да се оправя сама с всичко. На гробището очаквахме да пристигне още по-многобройна тълпа и нямаше начин да се измъкна.

Приключихме с тържеството в двете зали. Колегите на Джеф Симънс и чичо му, който имаше такъв вид, че може би щеше да бъде следващият ми клиент, вдигнаха ковчега на рамене и го понесоха към катафалката. Сам изгаряше от нетърпение да се запознае с Мими Уиг, но за негово съжаление, дребната новинарка зави наляво, а ковчегът — надясно. Несъмнено я викаха в телевизионното студио, за да съобщи вестта за стрелбата по бившия детектив от полицията Лу Бауман. Бях спипал репортера, чийто клетъчен телефон бе иззвънял в залата. Той ми каза, че детектив Забриски се издирва във връзка с произшествието.

Спенсър Дейвис и съпругата му се приближиха до мен.

— Какво става?

— Някой е бил прострелян — отговорих аз.

— Кой?

— Човек на име Лу Бауман. Той беше…

— Знам кой е — прекъсна ме Дейвис. Изражението му беше ужасно обезпокоено. — Има ли заподозрян?

Не му казах кой е.

— Още не е задържан.

И тогава Дейвис хвърли бомбата. Тихата му миролюбива съпруга дори не трепна.

— Кейт Забриски ли е?

Да ме вземат дяволите! Откъде му хрумна това име?

Дейвис сякаш чу неизречения ми въпрос. Вероятно се досети какво мисля, като видя широко отворената ми уста.

— Снощи се срещнах с детектив Забриски — обясни той. — Заловил съм се да разнищя тази история.

— Срещнали сте се с Кейт?

— Да, снощи. В края на деня тя се обади в кабинета ми и ми каза, че трябва спешно да ме види. Между другото, спомена, че иска да ми покаже нещо.

В същия миг Аманда Стюарт мина покрай нас, хвърли ни бегъл поглед и се качи в черната си кола.

— Вижте какво, господин Сюъл — рече Спенсър Дейвис, — питам се дали мога да ви помоля за една голяма услуга. Трябва да се върна на работа и да се оправя с онази история. Чувствам се ужасно неудобно, че си тръгвам по средата на погребението.

Спомних си, че Алан Стюарт не бе изразил подобно съжаление, но не казах нищо.

— Бихте ли придружили Бет до гробището? — попита Дейвис, после се обърна към съпругата си. — Ще ме представяш ли?

Тя кимна.

— Чудесно. Благодаря ти. — Дейвис целуна жена си по бузата, сетне ме потупа по рамото. Това явно беше любимият му жест. — Благодаря, господин Сюъл. Госпожица Забриски ми каза, че й помагате. Оценявам усилията ви. Искам да знаете, че ще направя всичко възможно, за да я подкрепя. Но първо трябва да я намерим. Имате ли представа къде може да е отишла?

— Не.

— Ако се сетите нещо, веднага ми се обадете. Бет ще ви каже домашния ни телефон. Не се тревожете за нищо, господин Сюъл. Ще решим проблема.

Той отново ме потупа по рамото и кимна на телохранителя си Бил. Двамата се качиха в колата. Преди да затвори вратата, Бил ме стрелна с враждебен поглед.

Ковчегът беше натоварен. Сам затвори задната врата на катафалката.