Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Стори ми се, че той вдига летвата твърде високо, но запазих мълчание.

— Не бих я описал като безлична, но наистина й липсваше индивидуалност. Беше стеснителна. А онзи тип е много нагъл и напорист. Мисля, че не си подхождаха.

Разговорът ми с шефа на фирмата се състоя в зала две, където бяхме изложили за поклонение злочестата му помощничка. В зала едно имаше поклонение на любима учителка. Там се бяха стекли много хора. Но Каролин Джеймс бе привлякла малцина опечалени. Освен шефа на фирмата и неколцина колеги, присъстваше и човекът, който я бе открил в пълния с отровни изпарения гараж, месарят от супермаркета, където тя бе пазарувала, и съседът й, възрастен мъж на име Касълбаум. Подозрение будеше отсъствието на двама души — нахаканото копеле, гадният, скапан шибаняк и жената, която се бе представила за Каролин Джеймс, за да ми каже, че непопулярната помощничка във фирмата за доставяне на храна по домовете скоро ще бъде злочест гост на зала две.

Макар да не бяхме в Дания, а в Балтимор, пак имаше нещо гнило.

В едното помещение беше шумно и оживено като в бинго зала, а в другото лежеше мъртва млада жена без приятели, която бе решила да сложи край на живота си твърде рано. Цялата тази история ме натъжи и ядоса. Леля Били видя изражението ми, когато по-късно ме намери в кабинета ми.

— Неприятно ли беше? — попита тя.

— Много.

— Жалко. Толкова младо момиче. Може би утре на погребението ще дойдат повече хора. Знаеш, че понякога става така.

— Как мина поклонението на учителката?

— Чудесно. Смяха се и плакаха.

Обожавам леля ми.

Фалшивата Каролин Джеймс не дойде на погребението. Не я и очаквах. Странната причина, поради която се бе представила за помощничката на шефа на фирмата за доставяне на храна по домовете и бе поискала да уреди погребението си, остана загадка.

Няколко пъти си припомнях десетте минути, прекарани с нея, но не измислих нищо. Тя беше мистериозната жена. Лице без име.

Лейди Хикс.

Но имах удоволствието да се запозная с нахаканото копеле, гадния, скапан шибаняк. Името му вече ми беше познато от документите, които Били ми даде, когато се върнах от срещата с бившата ми съпруга. Той се казваше Гай Фелоус 3 3 Guy, fellow (англ.) — човек, приятел. — Б.пр. . Не се шегувам. Някои родители не уважават децата си. Господин Фелоус явно бе уредил погребението за рекордно време. По телефона. Той бе купил на Каролин Джеймс възможно най-евтиния ковчег и бе оставил на Били избора на гробището и парцела. Вниманието му беше трогателно, меко казано.

Гай Фелоус дойде, облечен в сивкавокафяв панталон, морскосиньо спортно сако и кафеникава вратовръзка. Наистина беше хубавец — имаше слънчев загар и беше строен, а сресаните с ръка пясъчноруси коси бяха оформени в лимба на челото, която му придаваше дяволита, секси, момчешка закачливост на сърфист. Освен всичко, Гай беше арогантен. Той пристигна на гробището, пъхнал ръце в джобовете си, сякаш беше манекен, позиращ за снимка. Наблюдавах го отблизо, докато гледаше ковчега. Проницателните му сини очи не изразяваха тъга, а раздразнение. Ако самоубийството на Каролин Джеймс изобщо го бе развълнувало, това беше предимно защото погребението бе усложнило и без това натоварения му ден. Дори единствената му проява на нежност беше неадекватна. След като десет секунди гледа мъртвата, Фелоус сложи ръка на ковчега и започна да барабани с пръсти, събаряйки цветята.

— По дяволите — измърмори той и се отдалечи.

Приятен тип.

Опелото беше кратко. Като живота на Каролин Джеймс. Когато траурната церемония свърши, Гай Фелоус се обърна и тръгна. Свещеникът остана озадачен, защото нямаше кого да утешава. Стиснах ръката му, а той поклати глава.

— Това беше най-тъжното погребение за тази година, Хич. Покойната сякаш беше чумава.

Преди да кажа нещо, разговорът ни бе прекъснат от някаква врява край колите. Гай Фелоус и съседът на Каролин Джеймс се караха. Забързах към тях.

— Негодник! — изкрещя господин Касълбаум.

— Я млъквай! — отговори Фелоус.

— Няма да млъкна! Негодник! Ти уби онова момиче!

— Не знаеш какво говориш, старче.

— Чух те как се отнасяше с нея. Мислиш, че това не са уши ли?

— Защо не си гледаш работата, по дяволите?

— Не ругай на гробището, нацист!

— Я си го начукай!

Възрастният мъж замахна. Пръстите му оставиха две кървави дири на лицето на Гай Фелоус. Младият мъж реагира светкавично.

— Копеле! — изръмжа той и заби юмрук в челюстта на господин Касълбаум.