Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Беше много хубаво — каза тя и погледна часовника си. — Трябва да тръгвам.

Джулия се изкъпа и докато се обличахме, й разказах за Каролин Джеймс. Тя прояви интерес.

— Каза ли защо иска да я погребеш?

— Не обясни нищо.

— Разбирам.

— Беше пила — добавих аз.

— Хм, това означава, че или е празнувала, или е тъгувала.

— Склонен съм да вярвам във второто. Изглеждаше малко объркана.

— В ръцете ти е било тъжно, пияно момиче. — Джулия пристегна колана си и си сложи червило. Беше облякла тесен панталон и бяла риза. — И казваш, че била привлекателна?

— Хареса ми.

— Не си ли любопитен, Хич?

— Любопитен съм. Но не мога да направя нищо по въпроса.

— Нали знаеш името й. Защо не се опиташ да я намериш?

— Как? Пък и дори да я намеря, после какво? Да й кажа какво й мисля?

— Понякога си много тъп. Онази жена явно е била истинска загадка. На твое място щях да рия като прасе, докато я намеря.

— Понякога си много изискана.

Тя се засмя.

— Зарежи това. Да тръгваме. Ще се видим на репетицията.

Изпъшках и тръгнах към вратата. Джулия ме последва. Ателието е пълно с картини. Предимно абстрактни. Неща, които се учат в детската градина. Джулия печели добре. Преди няколко години я откри една важна клечка, член на съвета на галерия „Уолтърс“. Двамата имаха краткотрайна връзка. Онзи тип запозна Джулия с приятелите си и продажбите и комисионите хвръкнаха нагоре. Сега рисунките й са изложени из целия град. Освен това, не знам защо, много я харесват и в Скандинавските страни.

— Между другото, каква роля играеш в пиесата? — попитах аз. — Госпожа Гибс?

— Емили. Кралицата на красотата. — Тя ме погледна предизвикателно. — Хайде. Кажи го.

— Не се обиждай, но не си ли твърде стара, изхабена и повехнала за ролята на Емили?

Джулия се засмя.

— Разбира се. А ти си твърде малък, неопитен и невеж, за да бъдеш мъдрият стар помощник-режисьор, нали? Всичко това е част от концепцията на Джил. Или не слушаше обясненията му?

— Не. Флиртувах с бившата ми съпруга.

Тя се ухили.

— Помощник-режисьорът и малката Емили се чукат. Ето, на това му казвам концепция.

— Постановката е обречена на провал.

— Разбира се. Винаги става така. Затова е забавно. А сега, изчезвай.

Тя ме прегърна и ме целуна по бузата. Прегърнах пожарникарския пилон и се спуснах в галерията. Нямаше посетители. Само Сю Китайката седеше зад касата и лениво прелистваше списание. Всъщност Сю не е китайка. Тя е от Дъндолк, който не е работнически град като Балтимор. Но Сю носи кадифени якета, подстригва косите си на бретон и се вторачва в теб, сякаш не може да проумее какво си казал, и не й пука за нищо. Не знам защо я наричат Китайката. Тя отговаря за галерията на Джулия. Когато влязох, Сю дори не вдигна глава.

Оказа се, че не е необходимо да рия като прасе, за да намеря Каролин Джеймс. Тя ме чакаше, когато се върнах на работа. Леля Били ми даде документите, веднага щом влязох.

— Самоубийство — каза тя. — Задушаване. Сърцето ми се къса.

Забързах към мазето, където подготвяхме клиентите. На количката лежеше млада, червенокоса жена. Обсипаното й с лунички лице бе застинало в агония. Беше висока метър и шейсет и много слаба. Кожата около лявото й око беше насинена.

Виждах я за пръв път през живота си.

Подробностите за мъртвата бяха малко. Живеела в апартамент в Чарлс Вилидж, близо до университета „Джон Хопкинс“. Била намерена в гараж в уличката зад дома й, на предната седалка на хонда „Сивик“. Двигателят работел, изпълвайки гаража със смъртоносни изпарения. Нямаше съмнение, че смъртта е умишлена. Под вратата били напъхани хавлии, а от ауспуха до открехнатото стъкло на колата била прокарана тръбичка. Що се отнасяше до полицията, разследването беше приключило, преди да е започнало.

Двайсет и седем годишната Каролин Джеймс работела като помощник на шефа на фирма, доставяща храна по домовете. Той казал, че била старателна и отговорна служителка, която изпълнявала каквото й наредели. Постъпила преди около година. Това било първото й назначение, откакто дошла в Балтимор. Нямала семейство и не била омъжена, макар че в живота й очевидно имало мъж. Естеството на връзката било неясно. Шефът описа мъжа като „нахакано копеле, гаден, скапан шибаняк“. Ако този човек готви така, както ругае, бих искал да опитам ястията му.

— Инак е хубавец. Истински расов жребец. И точно затова не можех да си ги представя заедно. Каролин беше симпатична, но не беше София Лорен.