Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Не е било много хубаво от нейна страна — отбелязах аз.

— Ако познаваш Аманда, ще свикнеш.

— Не я познавам.

— Тя е злият близнак — засмя се Морган, макар и глухо и неубедително.

Джулия трескаво ми правеше знаци с очи, но аз умишлено отбягвах погледа й.

— Преди една-две седмици видях сестра ти в крайградския клуб — продължих аз, после разкрасих истината. — Играеше тенис.

— Какво си правил там? — нацупи се Джулия.

— Отидох да се видя с един човек на име Руди. Той е главен градинар там. Може да го взема да свърши някоя работа на гробището. Разговорът ни беше делови. И видях сестра ти на корта. Имаше урок с един от професионалистите в клуба. Помагаше й с бекхенда.

— Аманда има добър бекхенд — сухо отбеляза Морган.

— Тогава треньорът е свършил добра работа с нея.

— Имахме тенискорт в къщата на родителите ни. Аманда винаги е обичала да играе тенис.

— Освен това показва хубавите си крака.

— Да, да — намеси се Джулия. — И са застраховани в „Лойдс“ в Лондон. Вижте какво, момчета, ако искате, вярвайте, но не издържам на всичкия този тестостерон. Вие размахвайте тоягите си един срещу друг, а аз ще отида да побъбря с мама.

Докато ставаше, Джулия отново ме стрелна с поглед. „По-кротко!“ Мисля, че това беше посланието. Останахме двамата с Морган. По мъжки.

— Долавям ли подчертан интерес към сестра ми? — попита той, след като Джулия се отдалечи.

— Само поддържам разговора.

— Не забравяй, че тя е омъжена.

— Как бих могъл. И то не за кой да е, а за бъдещия губернатор на Мериленд.

Морган чукна на дърво. Интересно.

— Защо го направи? — попитах аз. — Нима мислиш, че зет ти няма да стане губернатор? Не ще победи Спенсър Дейвис?

— Е, засега води пред него. Така показват допитванията. Но знаеш какво е политиката. Нищо не е сигурно, докато не свърши.

Морган не прикриваше раздразнението си. Изгълтах шампанското си и подадох чашата си за още.

— Значи мислиш, че шефът на полицията има слабо място? — попитах аз.

— Не съм казал такова нещо.

— Но може да се появи нещо, което да наклони везните в полза на Дейвис?

— На теория, да. Всичко е възможно.

— А на практика? Има ли факт, който може да го стори?

— Нямам ни най-малка представа. Защо питаш?

— Ами, ти си му зет. И най-големият дарител за кампанията му. Всичко това те прави вътрешен човек. По една случайност съм приятел на организатора на кампанията на зет ти. Последния път, когато говорих с него, и той беше малко притеснен. Питам се дали се тревожи за същото като теб.

— Кой казва, че се тревожа?

— Преди малко чукна на дърво.

— Ами човек никога не може да бъде сигурен, нали?

— Не знам. А ти?

— За какво намекваш, по дяволите?

Бинго!

— Знаеш ли, че треньорът по тенис на сестра ти беше убит?

— Разбира се, че знам. Ужасна история.

— Познаваше ли го?

— Активен съм в клуба. Знаех кой е.

— Не е ли странно, че сестра ти е взимала уроци по тенис, след като вече е имала бекхенд убиец?

Последната дума се изплъзна неволно от устата ми.

— Защо първо не отговориш на въпроса ми?

— Съжалявам. Би ли го повторил?

— За какво намекваш, по дяволите?

— Само поддържам разговора.

— Разговорът не е интересен.

— Нима? Съжалявам. На мен ми е интересен. Красива жена взима уроци по тенис, от които не се нуждае, от красив мъж, по-късно намерен убит. Красивата жена е омъжена за властен човек, който се е кандидатирал за губернатор и, изглежда, нищо не може да му попречи, освен когато говориш с организатора на кампанията му и със зет му, милионер и негов поддръжник. Знам, че това не означава нищо. Но аз съм невежа в политиката. Цялата история обаче звучи толкова красиво и секси, че не мога да се сдържа.

— Може би трябва да се опиташ да се сдържаш. Говориш за реално съществуващи хора, а не за герои от роман.

— Имаш ли представа кой е убил Гай Фелоус?

— Не. Може да го е направила сестра ми. С нейния бекхенд убиец.

— Гай Фелоус е бил наръган с нож.

Милионерът въздъхна.

— Господи, не е ли все едно?

— Мислиш ли, че тя е способна на това?

— Виж какво, мисля, че Аманда е способна да направи всичко, което реши. Но нека да ти кажа нещо за сестра ми. Тя не е убила Гай Фелоус. Особено ако е било престъпление от страст. Сестра ми не е способна да изпитва чувства. Това е грозната й малка тайна. Макар че ако я познаваш, не е тайна. Аманда е истинска ледена кралица. Намекваш, че е спяла с Фелоус. Може би. Няма да ме шокираш, ако такова е намерението ти. Но мога да гарантирам, че това не е означавало нищо за нея. Тя не е имала мотив да го убие. Просто не й пука.