Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Предполагам, че се дължеше на силата на внушението — каза той. — За секунда ми се стори, че наистина видях Лу Бауман. Някой зави зад ъгъла. Не го ли видя? После се обърна и се върна.

— Избягал е, като е видял колата ти? Това не е ли подозрително?

— Да, разбира се.

Върнах се в погребалния дом. Вие ми кажете дали би трябвало да се чувствам в безопасност.

По пътя срещнах Фред.

— Побиват ме тръпки от онези вази телевизори — каза той.

Съгласих се с него. От всичко ме побиваха тръпки.

Късно следобед започнах да се тревожа. Кейт не се обаждаше. Бях оставил няколко съобщения на домашния й телефонен секретар, както и в участъка.

Обадих се на Джулия. Тя отговори на четвъртото позвъняване. От майка си научила за поклонението на Еди. Щели сме да се видим там.

— Не можеш ли да говориш в момента? — попитах аз.

— Заета съм, Хич. — В тона й прозвуча странна нотка.

— Той пак ли е там?

— Да.

— И пак ли се чукате?

— Позна.

— Докато говорим?

— Буквално.

— Участвам ли в секс за трима по телефона?

— Би участвал, ако беше поканен — мило отговори Джулия и затвори.

Бях неспокоен. Обадих се на Хъч. Той не беше вкъщи. Оставих следното съобщение: „Здрасти, Хъч. Мислих за разговора ни и реших, че съм ти ядосан за така нареченото ти приятелско предупреждение и за намеците за Кейт. Много се привързах към нея и смятам, че трябва да си отвориш очите. Човекът, на когото помагаш да заеме губернаторския пост, е негодник, който използва хората и изневерява на съпругата си. А тя също е курва. Всичко това може да бъде доказано и ти го знаеш. Подмятанията ти за Кейт за неоснователни и това също ти е ясно. Не тя, а ти се опитваш да ме въртиш на малкия си пръст. Ти дружиш с отрепки, Хъч, и ако не внимаваш, може да загазиш. Ако вече не е станало. А, и знам защо си толкова сигурен, че имам нещо общо с убийството на Гай Фелоус. Защото знаеш кой е замесен. Знаеш всичко много добре, нали? Все едно си бил там. Хубава професия си избрал, приятелю мой. Надявам се, че ти доставя удоволствие. Много поздрави на съпругата ти“.

Изумително е какъв форум може да бъде телефонният секретар. Произнесох страхотна реч. Съмнявам се дали можех да му кажа всичко това в очите. Няма значение, че го изрекох по телефона. Така или иначе Хъч го заслужаваше. Писна ми от него.

Докато седях и се поздравявах за героизма, телефонът иззвъня и аз едва не подскочих от креслото. Реших, че е Хъч, който ми се обажда, за да ме прати по дяволите.

Но беше Кейт.

— Кейт! Къде си?

— Обаждам се от уличен автомат.

— Ела тук.

— Не мога. Трябва да свърша някои неща. И да се видя с един човек.

— Свърши ги тук. Или ми кажи къде си. Ще дойда при теб и ще ги свършим заедно.

— Не мога. Ще ти се обадя веднага щом е възможно. Но слушай. Научих някои неща за „Епоха“. Картината вече придобива очертания, Хич.

— Разкажи ми.

— Трябва да изровя още неща. Ще ти се обадя. Обещавам.

— Хайде, Кейт, кажи ми нещо. Кой е на картината? Какво разбра за „Епоха“? Господи, подай ми сламка за размисъл.

— Добре, Хич. Грейс Кели.

— Аманда Стюарт?

— Точно така. Член е на съвета на директорите на „Епоха“.

— Но…

— Трябва да затварям, Хич.

— Не! Кейт…

Проклетата телефонна линия прекъсна.

Налагаше се да оставя онази оскъдна информация за по-късно. Изкъпах се и се избръснах. Сложих си леко измачкан панталон, джинсова риза, вратовръзка и спортно сако. Отбих се в погребалния дом и напълних един найлонов чувал за боклук с цветя от колекцията на Джеф Симънс. Потокът от керамични вази с формата на телевизор най-после беше секнал.

— Това място изглежда кошмарно — отбеляза Били.

Тя имаше право. Цветята, стърчащи от керамичните телевизори, приличаха или на антени, или сякаш бяха израснали от главата на мъртвия новинар.

Получих уверенията на Били, че известно време ще съумее да се справи сама, целунах я по челото, нарамих товара си и тръгнах към пристанището. Докато излизах, забелязах, че пазачът ми от полицията е изчезнал. Предполагам, че Крук не е могъл да го застави да работи извънредно. Вървях близо до сградите.

Протегнах ръце и подадох чувала. Сали ми лепна силна влажна целувка.

— Цветя! О, Хичкок, идеално! — Тя взе чувала от ръцете ми и изсипа съдържанието на пода. — На Еди много щеше да й хареса.

Никой не се изненада, че Сали се оказа страхотна домакиня на поклонението. Мълвата за кончината на Еди и на лодката се бе разпространила бързо, както и обещанието на Сали, че питиетата ще са безплатни. Барът се напълни за нула време. Сали не преставаше да налива алкохол. Някои от редовните посетители на „Стридата“ си бяха направили труда да се издокарат за случая. Ал, продавачът на видеокасети, беше с вратовръзка, а Бил, книжарят, с папийонка. Те стояха от двете страни на ковчега на Еди и, разбира се, спореха за нещо. След час пристигна жена, облечена в черно и с воал, закриващ лицето й. Тя се приближи до мен и изръмжа: