Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

Джулия и Питър Морган се гледаха сладострастно. Какъв обрат. Само преди седмица двете влюбени птичета бяха престанали да чуруликат във веселия Париж. Изгарях от желание да разбера как Морган я бе спечелил отново и започнах изтънчено да подпитвам.

— Знаеш ли, че първоначално шампанското е било смятано за притеснителен неуспех и е било отделяно за низшите класи?

— Правели са го от лошата реколта — рече Морган.

— Аз ти го казах — напомни му Джулия.

Настъпи моментът да захвърля наметалото на изтънчеността.

— Как я спечели отново, Питър? Джулия ми каза, че държането ти в Париж било невъобразимо отвратително.

— Той преувеличава — обясни му Джулия.

Морган отговори искрено.

— Имах много грижи по време на онова пътуване. Държах се като задник.

— Винаги ли се държиш като задник, когато имаш много грижи?

— Хич, сега ти се държиш като задник — скастри ме Джулия.

— Само се грижа да не се случи нещо лошо с благоденствието на бившата ми съпруга… Нали разбираш това, Питър?

Джулия се усмихна.

— Хич, изненадана съм, че пикаеш срещу вятъра. Но от друга страна трябва да кажа, че съм поласкана.

— Джулия е човекът, който ми е необходим, за да ми напомня да не се държа като задник — рече Морган. — Тя ми помага да видя нещата в истинската им светлина.

— Странно. Върху мен винаги е имала обратния ефект. А ти, Джулия, какво се надяваш да спечелиш от този съюз?

— Всичките му пари, огромното му имение и позлатения му член.

Наведох глава.

— Уви, аз мога да ти предложа само тенекиен.

Питър Морган само се преструваше, че разговорът го забавлява. Неоспорима истина е, че хората стават нервни, когато бившите им половинки се шегуват открито по сексуални въпроси. Тримата някак съумяхме да сменим темата. Джулия поиска да разбере какво се е случило с лодката. Разказах им съкратена версия на инцидента. Не споменах, че един бивш детектив от полицията за малко не ми е нанесъл лични поражения заради приноса ми в разобличаването му за взимане на подкуп в размер на пет — а после на осем — хиляди долара всеки месец от организация, в чийто директорски съвет случайно членува близначката на единствения човек в бара, който с право може да се нарече милионер. Щеше да ми бъде трудно да обясня всичко това. Казах само, че Еди е хвърлила бутилка и лодката се е откъснала от веригите и е паднала върху нея. Морган попита дали Франк и Сали ще търсят отговорност по съдебен ред.

— Еди им беше приятелка — обясни му Джулия. — Приятелите не съдят приятелите си.

— Особено когато са мъртви — добавих аз.

Джулия прокара пръсти по чашата на Морган и рече:

— Ако не възразяваш, че го казвам, ти имаш твърде силно чувство за отговорност, Питър. Това е едно от нещата, които смятам да променя в теб.

Той се ухили.

— Жените винаги искат да променят нещо в мъжете си.

— Джулия никога не е искала да промени нещо в мен — похвалих се аз. — Бях съвършен.

— Тогава защо се разведохте?

— Ти му кажи — обърнах се към Джулия.

— Защото аз бях по-съвършена.

Изведнъж ми се догади. Не беше от ревност. Само че тримата ставахме твърде самодоволни. Твърде дружелюбни. Сграбчих кормилото на разговора и рязко го завъртях в друга посока.

— Сестра ти е омъжена за Алан Стюарт, нали?

За миг Морган изглеждаше объркан. Но се съвзе бързо.

— Точно така.

— Тя ти е близначка, нали?

— Пак си прав.

— Кой от двама ви се е родил пръв?

— Аманда. Пет минути и трийсет секунди преди мен.

— А ти какво си правил през цялото това време?

— Приготвях си багажа — самодоволно се усмихна той.

Остроумно. Макар че сигурно го бе казвал и преди.

— Не си приличате много — отбелязах аз.

— Братята и сестрите близнаци невинаги си приличат. Двуяйчни сме.

Джулия изпъшка.

— Мразя разговорите за размножаване.

— Откога са женени сестра ти и Стюарт? — попитах аз.

— О, не знам. Чакай да помисля. Може би от десет-единайсет години.

— Омъжила се е млада.

— Е, да. Беше на двайсет. Твърде млада ли е била?

— Напоследък се женят все по-млади — обади се Джулия.

— И нямат деца?

— Аманда и Алан ли? Не. Тя не може да има деца. Нещо не й е наред и лекарите са й казали да се прости с тази мисъл.

— Стюарт знаеше ли за състоянието й, когато се ожени за нея?

Джулия ме погледна така, сякаш бях откачен.

— Не отговаряй на този въпрос, Питър — каза тя.

Морган обаче не й обърна внимание.

— Мисля, че не знаеше. — Той не си правеше труда да прикрива нарастващото си раздразнение от темата. А може би от егоистичната липса на искреност на сестра си. Не бях сигурен кое от двете.