Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Купих си дрехите специално за тази вечер. Нали каза, че ще бъде поклонение. Струва ми се, че другите не са облечени официално.

Карол.

— Изглеждаш страхотно — рекох аз.

Тя вдигна воала, за да видя лицето й.

— Викай ми Черната вдовица.

Карол намигна, после отново спусна воала и се намести на високото столче с отработеното движение на човек, който е правил това през половината си живот.

Сали бе казала, че ще има нещо като старомодно бдение и бе поканила млад цигулар. Тя поведе танците, като вдигна полите си и започна да тропа, заплашвайки да прекатури почитаемата ни гостенка. По едно време Франк се приближи до Еди и тържествено вдигна чаша. Не бих се заклел, но освен ако точно в този момент не му беше влязла прашинка в окото, мисля, че съзрях истински сълзи.

Джулия пристигна в разгара на танците. Застана на прага и огледа тълпата. Беше с бял костюм и зелен шал и както винаги, изглеждаше великолепно. Беше си сложила голямо количество грим и червило. Тя ме видя и ми изпрати въздушна целувка в стил Мерилин Монро. И после зад нея се появи Питър Морган.

Той обходи цялата сцена с един-единствен поглед. Синът на сина на милионера несъмнено бе дошъл от любопитство. Хора като него не посещаваха заведения като „Ухилената стрида“. Морган беше с ленен костюм и обувки за пет хиляди долара и изглеждаше страхотно.

Джулия и милионерът й тръгнаха към бара. Тя каза нещо на баща си. Франк кимна няколко пъти и се ръкува с Морган, който после му направи знак да даде бутилка шампанско.

Разговарях с Тони Марино, който ми разказваше за риболова в шотландското Северно море. Разбира се, Тони никога не бе ловил риба там, а само рецитираше монолог, който бе чул в един бар в Инвърнес. А Тони Марино не е Джек Лондон. Нямах усещането, че ме пръскат вълни. Не се напрягах да изтегля мрежите. Не замръзвах от студ и не изпитвах носталгия по родината. Той видя, че Джулия гледа към нас и настойчиво каза:

— Иди при нея.

Горкият човек. Той наистина е обсебен от изгубената любов.

Приближих се до бара и поздравих влюбените.

— Добър вечер. Да ви заведа ли до масата ви?

— Добър вечер, Хич — отговори Джулия. — Мисля, че познаваш Питър.

Той вече бе протегнал ръка и каза:

— Питър Морган.

— Франк Синатра — отвърнах аз.

Стиснахме си ръцете. Джулия ме гледаше предпазливо.

— Мъртъв си, да знаеш — рече Морган, проявявайки уважение към шегата ми.

— Знам. Общувам с ангелите.

Той се ухили.

— Веднъж го видях. На Бермудските острови. Ако искаш вярвай, но миеше колата си. Мерцедес 280L.

— Господи, Франк наистина е бил народен човек, нали?

Инстинктите на Джулия мигновено засякоха сигнал за тревога. Тя се намеси, за да ме накара да млъкна.

— Питър не е народен човек, Хич. Той е милионер. Но въпреки бремето на богатството си, е добър човек.

— Не съм казал нищо лошо — рекох аз.

— Ти си местен пес на собствена територия, мили мой. И мисля, че си пиян. Ще те сритам по задника, ако се наложи.

Питър Морган ни наблюдаваше с интерес.

— Аз ще го сритам, ако се наложи, скъпа — обърна се той към Джулия.

— Аз съм по-висок от теб — усмихвайки се, му напомних аз.

— Големи сладури сте, момчета — рече Джулия. — Питър, да кажа ли на Хичкок новината.

— На всяка цена.

Тя се обърна към мен. Страните й поруменяха.

— Хич, Питър и аз ще се женим. — Очите й блеснаха закачливо. — Ще бъда богата.

Морган вече бе отворил шампанското.

— Защо не се присъединиш към нас да вдигнем наздравица? — Той направи знак на Франк. — Още една чаша?

Мисля, че дори изщрака с пръсти. „Внимавай — помислих аз. — Това е бъдещият ти тъст.“ Докато Морган пълнеше чашата ми, аз улових погледа на Джулия, който ме предупреждаваше: „Бъди мил“.

Морган ми даде чашата и тримата вдигнахме наздравица. Ако милионерът бе казал: „За нас“, не знам какво щях да направя. За щастие, той не го каза. Оказа се по-тактичен, отколкото предполагах.

— За Джулия Фини, божият дар за малцина щастливци.

Бих поспорил какво е определението му за „малцина“, но със сбитостта, ласкателството и фалшивата си скромност, това беше бисерът на наздравицата ни. Джулия отново поруменя. Чукнахме чаши и отпихме от шампанското. Джулия сигурно се притесняваше, че се е изчервила пред мен. Това беше рядък миг на вълнение за нея.

Шампанското е странно нещо. Не всички знаят, но тази напитка се прави от скапаната реколта на бялото грозде в областта Шампания и е мигновено разпознаван, долнопробен доведен братовчед на високо цененото семейство на френските вина. Оригиналното шампанско е истинско разочарование и с радост се подхвърля на непретенциозните небца на селската класа.