Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Кой може да твърди, че не са изстреляни от моя револвер? Бауман и аз имахме оръжия един и същ калибър.

— Но ти си стреляла само веднъж.

— Хич, преди да тръгна с Чарли за болницата, аз оставих револвера си. Бауман ми каза да го направя. Било веществено доказателство от сцената на престъплението. Може лесно да го е изнесъл навън и да е произвел още един изстрел. Балистичната експертиза показва, че са изстреляни два куршума. Проблемът е там, че не мога категорично да обвиня Лу Бауман за смъртта на Чарли. Нямам доказателства, за да го арестувам.

— Мислиш ли, че Бауман го е убил?

— Как да ти отворя очите, Хич? Бауман е отчаян. Балонът му се спука. В момента той няма какво да губи. Уговорката му с „Епоха“ е разкрита. Ти му отне осем хиляди долара. Може да направиш още нещо. Или ще поискаш още пари, или ще го издадеш.

— Да! Точно така. Хайде да го издадем и после да изчезнем.

— Още не знаем всичко. Това е проблемът, Хич. Трябва да открием „Епоха“. И аз смятам, че измислих как. Всъщност е много лесно. Не е необходимо да си завършил училище за детективи, за да се досетиш.

Знаех какво означава нейното „лесно“.

— Данъчните декларации. „Епоха“ би трябвало да плаща данъци.

— Да, ако съществуват законно. Но ако са нелегитимни? Знаем само, че явно всеки месец изпращат много пари на един наемен убиец. Доколко, мислиш, че е законна дейността им?

— Въпросът е колко са умни. Ако „Епоха“ наистина съществува, едва ли ще бъдат такива глупаци, че да не подават данъчни декларации. Ти и аз сме само две досадни насекоми в сравнение с Данъчната служба. Ако хората от „Епоха“ не искат да имат неприятности, сметките им с Данъчната служба ще бъдат чисти. Можеш да си сигурен в това.

— И какво смяташ да направиш?

— Ще направя малко проучване. В участъка все ще има ченге, което познава някого от Данъчната служба. Или има да ми връща услуга. Ще трябва да се разровя надълбоко, за да намеря нещо. — Тя ми отправи най-хубавата си престорена усмивка. — Не забравяй, че съм обучен професионалист, Хич. А през това време предлагам да не показваш навън голямата си грозна глава.

Мило момиче.

— А ти? Бауман знае, че е имало госпожа Синатра. Казали са му как изглеждаш. Гърбава. Сбръчкана. С брадавица на носа. Не мислиш ли, че той те е свързал с мен като мой партньор, партньоре?

— Сигурна съм, че го е направил. Но мисля, че няма да ме погне толкова бързо.

— Разсъжденията ти са непоследователни. Щом аз представлявам заплаха за него, и с теб е същото.

Кейт остави препечената си филия.

— Аз ще се оправя. Но се тревожа за теб.

Тя се пресегна над масата и хвана ръцете ми. Ръкавът й се натопи в рохкото яйце, което не бе изяла, но Кейт не обърна внимание на това. Какво момиче! Очите й бяха умоляващи.

— Хич, моля те, направи ми една услуга. Остани жив. Пази се. Внимавай онзи тип да не те убие. Мисля, че ще ми липсваш.

— Това е най-милото нещо, което някой ми е казвал.

— Говоря сериозно.

Станахме и се целунахме. Така ни завари Карол.

— Боб, ръцете ти са изцапани с яйца.

Еди почина. Сали донесе пластмасов коледен венец от тавана си, завърза му черна лента и го окачи на официалния вход на бара. Естествено, Били и аз трябваше да уредим погребението. А това беше проблем. От болница „Хопкинс“ вече бяха изпратили тялото на Джеф Симънс и ние трескаво подготвяхме двете зали за тълпата опечалени, които бяха започнали да идват, за да отдадат последна почит на телевизионния новинар. Къде щяхме да сложим Еди? Джеф Симънс изглеждаше добър човек по телевизията и майка му беше мила и сърдечна жена, но да бъда проклет, ако скръстех ръце и оставех Еди да чака, набутана в мазето, и последните й часове на този свят да бъдат помрачени в резултат на погребението на някоя знаменитост. Старото момиче определено заслужаваше нещо по-добро.

Погледнах Еди. В доклада на съдебния лекар пишеше, че смъртта е настъпила следствие на „многобройни удари по главата от гладки, твърди предмети“. На жаргона на съдебните лекари това означаваше бирени бутилки. Еди имаше и множество рани по лицето, но не бяха толкова ужасно загрозяващи, че да не можем да я изложим за поклонение за приятелите й.

Не желая никому преждевременна смърт, но донякъде се радвах, че има за какво да изразходвам енергията си. Подготовката на погребенията на Еди и на Джеф Симънс за известно време отвлече вниманието ми от отрезвяващия факт, че едно разгневено бивше ченге очевидно желае много кратка и окончателна среща с мен.