Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Искаш да кажеш колко не знам.

— Все едно. Но в момента предимството ни е, че Бауман не може да бъде сигурен каква част от истината знаеш. Той трябва да предположи… или по-скоро да се тревожи, че знаеш всичко. Цялата история. Каквато и да е тя. Това означава, че знаеш с какво се занимава „Епоха“ и че оттам му плащат, защото е убил Чарли.

— Но аз не знам нищо. Ти също. Само предполагаш.

— Хей, и аз имам отлични оценки от училището за детективи. Знам, че не греша. Типовете от „Епоха“ са уредили Бауман в онова живописно градче в Мейн и оттогава всеки месец му пълнят джобовете. Защо? Защото Бауман им е свършил някаква работа. Ясно и просто.

— Но защо не са му платили наведнъж? Защо продължават да му плащат всеки месец?

— Мислих по този въпрос. — Кейт застана пред остъклените плъзгащи се врати и се вторачи в мрака навън. — Имам няколко хипотези.

— Кажи някоя.

— Предполагам, че е за да се застраховат Бауман да си държи устата затворена. Какво би станало, ако му платят наведнъж и той се разприказва? Ще поиска още пари и те ще му ги дадат. Но по другия начин е много по-хитро — всеки месец по пет бона. За да не хапе ръката, която го храни.

— А втората ти хипотеза?

— Не е толкова интересна, но може да е вярна. Големите подкупи се забелязват. Трябва да се отчитат някъде. Хората от „Епоха“ вероятно не могат да рискуват да имат неосчетоводени разходи. Но пет хиляди на месец са дребни пари.

— Тогава мислиш, че става въпрос за богата фирма.

— Искаш ли да чуеш третата ми хипотеза?

— Естествено.

— Лу Бауман е наемник на повикване.

— Наемник?

— Да. Убил е свой колега полицай, платили са му и са го отпратили. В моята професия това се нарича наемен убиец.

— Благодаря, професоре.

— Моля. Сега преставаме да мислим за Бауман като за лошо или корумпирано ченге, а като за наемен убиец. Платиш ли достатъчно, ще убие когото поискаш.

— Тогава не мислиш, че случаят с Чарли е единственият, така ли?

— Нямам представа, Хич. Но не трябва да забравяме, че Лу Бауман е убивал за пари. И получава мангизи всеки месец. Предполагам, че го използват, когато се нуждаят от него. Като се замисля за това, дори ми се струва смешно.

— Защо?

— Ами, Лу Бауман може да ги издаде и те могат да го издадат. Все едно двама човека едновременно извикват „Стой! Не мърдай!“ и насочват пистолети един към друг. Но мисля, че типовете от „Епоха“ определено имат предимство. Които и да са, те вероятно могат да разобличат Бауман, ако се стигне до това. Той е извършителят. А те вече са взели мерки да заличат следите си. Предполагам, че съюзът между тях е коварен. Плащат на Бауман, за да си държи устата затворена, както и за да им бъде на разположение, ако им потрябва. Ето защо ти казах, че той е наемник на повикване. Виж какво, Хич, знаем, че Лу Бауман е застрелял Чарли. Сигурно го е правил и преди. Вече ти казах, че обича да натиска спусъка. Убиването му харесва.

— Тогава сме там, откъдето започнахме.

— Откъде започнахме?

Облегнах се назад в креслото. Изведнъж детективската работа престана да ми се нрави. Исках само красивото момиче и да бъда герой, нищо повече. И да погребвам хора, които са умрели, защото времето им е дошло.

— Лу Бауман няма да напусне града, докато не умра — глухо се изсмях аз. — Трябва да кажа на Били да ми избере парцел.

Кейт не отговори веднага. Тя се приближи до мен и коленичи до креслото. Очите й се разшириха и изпитателно се вторачиха в мен. Устните й се разтвориха…

И после… Ами…

Накрая, останал без дъх, аз отворих очи и се вторачих в плъзгащите се врати. Нощем пристанището изглежда красиво. Светлините на мачтите на яхтите блещукаха. Дори мастиленочерните води бяха внушителни и приличаха на крило на красива нощна пеперуда, спуснало се от тъмното небе.

Но когато Кейт се размърда, плъзна надолу крака, отдръпна се от мен, сложи ръка на гърдите ми и прошепна: „О, Хич, моля те, пази се“, прекрасният миг изчезна. Оскъдната светлина, проникваща в стаята, заблестя по влажната й кожа и се смеси със сълзите й.

Тя отново прошепна: „Пази се“, стана и отиде в банята.

Имах чувството, че съм човек, на когото току-що са поднесли последната вечеря.

На закуска Кейт и аз обсъдихме положението.

— Не можеш ли да го арестуваш?

— На какво основание?

— Например, за убийство. И за подозрение в намерение да убие.

— И какви са доказателствата ми?

— За убийството ли? Докладът на съдебния лекар. Двата полицейски куршума.