Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Сали! — изревах аз. — Вратата!

И тя веднага разбра какво имам предвид.

Сали заобиколи бара и отвори черната врата.

С едната си ръка сграбчих Бауман за яката, а с другата — за колана. Опитът му да стане, подхлъзвайки се върху бутилките, го засили към черната врата. Пък и аз му помогнах. И така, горе-долу трийсет секунди, след като влезе в „Ухилената стрида“, Лу Бауман успя да излезе оттам.

Но, уви, нямаше време да се порадвам на мига.

— Кейт! Карол! Да тръгваме!

Кейт вече бе изскочила от скривалището си, а Карол се измъкваше от телата, които я бяха затрупали.

— Хайде! По-живо!

Докато си проправях път сред бутилките и кутиите, спрях за миг да погледна Еди. Тя още не бе помръднала.

— Разкарай се! — изкрещя Сали.

Обърнах се и видях, че тя ритна с тежката си обувка Бауман по челото и отново го блъсна във водата. Кейт, Карол и аз хукнахме навън.

— След мен! — едва поемайки си въздух, изрекох аз.

Прекосихме площада и се завтекохме в галерията на Джулия. Беше затворено. Прозорците бяха тъмни.

— По дяволите! — възкликнах аз, после си спомних, че тази вечер има репетиция. — Елате!

След минута тримата бяхме в безопасност в „Джипси Плейхаус“.

— Я виж ти — разнесе се отнякъде гласът на Джил. — Бяхме започнали да се чудим какво става.

Сцената беше осветена. Десетина актьори любители седяха на сгъваеми столове и без да помръдват, гледаха вторачено напред. Бях виждал това изражение. Те играеха мъртъвци. Джил бе наредил столовете така, че между тях да има пътека. Все едно бяха в автобус. На мястото на Емили седеше не друг, а Сю Китайката. Тя не се правеше на умряла като другите, а изглеждаше отегчена. Всъщност, играеше себе си. Вдясно стояха останалите членове на актьорския състав, живите, и държаха разпънати черни чадъри. Ключарят от Лутървил ме заместваше на катедрата. Беше си сложил и тропическия ми шлем.

— Всички помислихме, че си ни забравил, Сюъл — каза Джил. — Радвам се, че се върна.

Той седеше в средата на театъра, засенчил с ръка очи. Това беше чиста превземка, защото срещу него не блестяха прожектори.

— Кого си довел?

— Още две тела.

Джил остана много доволен.

— О, добре. Живи или мъртви?

Погледнах Кейт и Карол. И двете едновременно свиха рамене.

Въпреки всичкото вълнение, Карол заспа по време на репетицията. Джил я бе сложил на едно от местата за мъртъвците, така че това нямаше кой знае какво значение. Спогледахме се с Кейт, която превъзходно се справяше с ролята на един от оплаквачите, защото изглеждаше силно обезпокоена, мрачна и много красива под големия чадър.

После Джил се приближи до мен, за да ме похвали за двамата нови членове на актьорския състав.

— Откъде ги намери, Хичкок?

— Между една скала и място на мъртъвци — съвсем сериозно отговорих аз.

Повиках такси. Взехме шапки от реквизита и тримата отидохме в новото временно жилище на Карол. За момента там беше официалното ни скривалище.

Карол си легна и тутакси заспа на двойното легло.

Кейт и аз трябваше да поразсъждаваме. Направихме го във всекидневната. Както Кейт бе предсказала, Лу Бауман явно бе извършил собствено разследване. Макар че тя ми бе разяснила процедурата, по която ветеранът детектив бе намерил името и адреса ми, аз пак бях изумен.

— Сигурно е имал отлични оценки в училището за детективи.

— Това е рутинна процедура — увери ме Кейт.

Изводът за колоритното завръщане на Бауман в Балтимор беше ясен. За съжаление. И по-отрезвяващ от кафето, което пиех в „Стридата“.

— Той иска да ме убие.

Ако се бях надявал, че Кейт ще отрече заключението ми, щях да остана двойно по-разочарован.

— В момента мисля, че единствената цел в живота му е да те убие. Съжалявам, че те въвлякох във всичко това, Хич. Не трябваше да го допускам.

— Не си ме въвлякла. Аз настоях. Забрави ли?

— И все пак, трябваше да кажа не.

— Какво да направя, като никой не може да ми устои?

— Ако питаш мен, здравата си загазил.

Неотдавна ми бяха казали същото. Усмивката изчезна от лицето ми.

Кейт се опитваше да свърже нещата и крачеше по килима. Аз седях. Чувствах се неудобно в коженото кресло.

— Ако съумее да запази хладнокръвие, Лу ще иска да знае как си разбрал за пратката по експресната поща. Убедена съм, че не се е разприказвал в Хийхоу.

— Приятелката му знаеше — напомних й аз.

Кейт поклати глава.

— Не. Знаела е само, че Бауман получава пакети, но не и какво има в тях. Нито защо му ги изпращат. Но това всъщност няма значение. Убедена съм, че Лу се пита кой си. Той познава Карол и предполага, че тя няма представа какво става. Ти я използва, за да вземе парите и задачата й свършва дотам. Но ти… Щом е научил името ти и че си от Балтимор, можеш да се обзаложиш, че се е притеснил. Ето защо дойде тук толкова бързо. Сигурен е, че знаеш нещо. Но не е наясно колко знаеш.