Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Радвам се, че поговорихме, Чет — казах аз.

Докато затварях, той едва-едва измънка:

— Казвам се Кърт.

Обадих се на Хъч. Телефонният секретар ме препрати към пейджъра му и след няколко минути телефонът ми иззвъня. Връзката беше лоша. Хъч се обаждаше по клетъчния си телефон.

— Къде беше, да му се не види? Скъсах се да те търся.

— Съжалявам, Хъч. Клетъчният ми телефон е на поправка.

Хъч обаче не беше в настроение за шеги.

— Може ли да се срещнем? Трябва да говоря с теб.

— А какво правим сега?

— Искам да е лично.

— Много си сериозен, Хъч.

— Да. И нямам никакво време.

В същия миг чух някакво свистене.

— Хъч, къде си, по дяволите?

— В Къртис Бей. Много ще ти хареса, Хич. Завод за пиролиза 12 12 Технология за преработка на органични суровини. — Б.пр. . Знаеш ли какво е това? Отпадъчните продукти се превръщат в енергия. Предимно торовете. Още се експериментира. Сенаторът Стилман си скъса задника, за да ги убеди да го построят в нашия щат. Заводът ще ни донесе тонове пари. Както и да е, утре ще режем лентата. Ще бъде голяма реклама за Алан. И сега преговаряме сценария. Какво ще кажеш да се срещнем? Ако може веднага.

Уговорихме се къде и кога и аз затворих. Осем часа пред паметника на Вашингтон. Вече беше седем и трийсет.

Хъч ме поведе към малкия парк. Докато вървяхме, аз посочих през рамо паметника зад нас.

— До преди пет години гласът на майка ми беше записан на касета в историческия музей там.

— И какво стана преди пет години? — попита Хъч.

— Обновиха всичко и записаха нечий друг глас.

— Това е глупаво. Да не би историята да се е променила?

— Разсъждаваш също като мен, Хъч.

Седнахме на пейка пред малка скулптурна група — глиган наръгва вълк. Творбата се наричаше „Дръзновение“, но според мен „Опустошение“ би било по-подходящо име. Хъч не й обърна внимание.

— Трябва да поговорим, Хич.

— Вече ми го каза по телефона. Какво има? Много си потаен. Защо не се срещнахме в някой ресторант? Или бар? Или хазната на кандидата се е изчерпала?

— Не. Това не е проблем. Само исках да поговорим някъде… Тук е по-безопасно.

— Безопасно? Но за какво става дума?

— Здравата си загазил, приятелю.

— Защо?

— Алан.

— Твоят Алан?

— Алан мисли, че имаш нещо общо с убийството на Гай Фелоус.

Страхотно. Алан Стюарт мислеше, че аз съм замесен в убийството на Фелоус? Аз мислех същото за него. Отворих уста да го кажа, но Хъч още не беше свършил.

— Познаваш ли добре Кейт Забриски? По-точно, мислиш ли, че я познаваш?

— Не съм сигурен дали може да се отговори на въпрос, зададен по този начин.

— Знаеш ли, че Алан и Кейт Забриски са любовници?

Хъч ме погледна. Явно имаше чувството, че ми е съобщил потресаваща новина.

— Били са — поправих го аз. — Тя ми каза.

— Всичко ли ти разказа?

Свих рамене.

— Този въпрос също е спорен. Да, тя ми разказа много неща. Хубавите, лошите и грозните. И твоят шеф не е сред хубавите. Кейт ми каза за Мексико.

— Мексико.

— Как Стюарт е пропътувал хиляда и петстотин километра, за да спи с нея още няколко пъти, да я зареже и дори да я удари.

— И ти й вярваш? Хъч, ти не я познаваш.

— Ръководя се от инстинктите ми.

Хъч се намръщи.

— Тя работи по случая Гай Фелоус.

Казах му, че това не е новина за мен.

— Не ти ли е минавало през ума, че връзката ви може да е част от разследването?

Изсмях се. На Хъч това не му хареса, но не можах да се сдържа.

— Я стига, Хъч. Трябва по-често да излизаш. Кейт ще има връзка с мен, защото съм заподозрян в убийство? Що за тъпотия?

Но докато говорех, сърцето ми пропусна един-два удара. Кейт действително бе имала връзка с Гай Фелоус като част от криминално разследване. Кой ли беше наивникът тук? Хъч изваждаше нещо от чантата си.

— Пък и защо да убивам Гай Фелоус? — добавих аз. — За да подпомогна бизнеса си ли?

— Видели са ви да се карате на гробището. Мисля, че е било преди две седмици.

— Разказах на детектив Крук за инцидента.

— Знам. И веднага след това случаят му беше отнет и възложен на Кейт.

— Политика на отдела. Какво общо има това с мен?

— Аз те познавам по-добре от Алан и не мисля, че си убиец, Хич.

Хъч хвърли на коленете ми голям, кафяв плик.

— Гай Фелоус изнудваше Алан. Имаше партньор. Мисля, че беше онази млада жена, която ти погреба. И Алан смяташе така.

— Каролин Джеймс.

— Да, но после някой наръга с нож Гай Фелоус, а след няколко дни… ето, това.

Хъч посочи плика. Взех го. Знаех какво ще намеря вътре, но попитах: