Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

— Започва се.

Тя включи двигателя, бавно влезе в паркинга и спря зад големия джип на Лу Бауман. Отворих вратата и слязох. Приклекнах и забих ножа за картон в задната дясна гума на джипа. Положих трескави усилия, докато я пробия, после бързо я разрязах.

— Качвай се! — неочаквано подвикна Кейт.

Върнах се в колата, затворих вратата и наведох глава, а Кейт плавно подкара по шосето.

— Можеш да се изправиш — рече тя, гледайки в огледалото за обратно виждане.

Изправих се и хвърлих през прозореца ножа за картон.

— Защо го направи? — обезпокоено попита тя.

— Така се прави — уверих я аз.

Тъй като беше детектив, Кейт, разбира се, не беше смаяна от театралния ми жест.

Завихме зад ъгъла и Кейт натисна два пъти клаксона. Сестрата на кмета на Хийхоу излезе от сенките на стар дъб. Не бих се заклел, но мисля, че бе вдигнала още по-високо миниполата си. И така, на пътя се появи изрусена до бяло блондинка с голям бюст и дълги крака и вдигна палец. Кейт намали. Още гледаше в огледалото за обратно виждане.

— Наведи се! — заповяда Кейт.

Обърнах се и за миг съзрях каква поза за автостоп бе заела Карол. Краката й бяха леко разкрачени, ръката — вдигната, а главата — отметната назад. Тя имаше право. Беше глупаво от моя страна да се тревожа, че Бауман може да не я качи. И най-консервативният евангелист би я взел. Видях, че джипът зави зад ъгъла и намали.

— Наведи се! — отново изсъска Кейт.

Не искахме да рискуваме Бауман да ме познае. А що се отнасяше до колата, трябваше да заложим на невзрачността й. Бяла. С четири врати. Пътят беше тесен и криволичещ. Кейт караше с позволената за този участък скорост. Идеята беше да попречи на Бауман бързо да стигне до банката.

Пък и задната му дясна гума беше срязана.

— Да! — неочаквано извика Кейт.

— Спира ли?

— Да — победоносно отговори тя. — Спира.

Минахме покрай банката на Лу Бауман и спряхме на отсрещната страна на улицата, пред едно кафене. Решихме, че на Бауман ще му трябва най-малко половин час, за да смени гумата, затова влязохме в кафенето.

Измамно сложният план вече беше във финалната си фаза. Докато Бауман сменяше гумата, Карол трябваше да намери в плажната чанта плик с размерите на онзи, който той бе взел от магазина за авточасти и да препише информацията за подателя. После трябваше да го напълни с тоалетна хартия, за да стане дебел колкото плика на Бауман и да размени двата плика.

— Бауман се занимава с нещо престъпно, нали? — бе попитала Карол, след като Кейт я инструктира.

— Той уби съпруга ми.

— О, това е голямо престъпление. Да го ритна ли в топките, след като взема плячката?

Разбира се, че не. Карол трябваше да се разкара от Бауман колкото е възможно по-бързо. След кратко обсъждане отхвърлихме идеята Карол да се измъкне незабелязано и да тръгне пеша към града. Бауман можеше да провери дали пликът е в джипа, да открие подмяната и да настигне Карол. На този етап той щеше да бъде твърде разярен, за да й позволи да го срита в топките.

Кейт и аз седнахме в кафенето и се вторачихме през прозореца. Щом Бауман влезеше в банката, трябваше да действаме бързо.

— Харесва ли ти детективската работа? — попита Кейт.

— Откровено ли да ти кажа? Имам чувството, че е престъпна.

— Много си проницателен, Хич. Когато си играеш с лошите типове, понякога трябва да действаш по техните правила.

— Предполагам, че затова някои ченгета стават корумпирани. — Съжалих за думите си в мига, в който ги произнесох. Кейт се намръщи. — Извинявай. Не исках…

Но беше късно. Очите й блеснаха. Тя се вторачи в чашата си и тихо каза:

— Не вярвам, че Чарли е бил корумпиран. Алан е измислил всичко това. Съзрял е възможност да ме направи уязвима и да се възползва от мен. Безсилна съм, Хич. Вероятно съм най-безсилният човек, когото познаваш.

— Това е най-смешното нещо, което съм чувал. Дълбоко грешиш, Кейт. Ти си един от най-_силните_ хора, които познавам. И един от най-хубавите.

— Тогава не ме познаваш. Наистина ли мислиш, че съм хубава, Хич?

— Кейт, това е типично женски въпрос.

— Въпрос на несигурна жена. Хич… нямаш представа какво беше детството ми. Знам, че не съм единствената и има много по-лоши случаи, но не ме интересува . Баща ми… Кучият син ми внушаваше страх. Исках някой добър човек да го замести. Но се съмнявах дали този добър човек ще ме иска. Старата история. Познавам по-добре лошите типове и техния свят и мястото ми е там. Чарли беше по-добър от всички, които познавах. Чувствата ни бяха искрени. Разбирахме се много добре. И после — бум! И пак се върнах при лошите типове. Такива като Алан. И като Гай Фелоус. Отново съм в играта, която познавам най-добре.