Тим Коки - Катафалката, с която ти дойде

По едно време Карол призна, че е скарана с математиката и макар да притежава бар, има много дългове. Освен това, предишната година била принудена два пъти да затвори „Еленова пътека“ за по десет дни като наказание, че продава алкохол на непълнолетни.

— Младежи с мотоциклети — каза тя, свивайки рамене. — Видя ли татуировка, сервирам алкохол. Сигурно съм старомодна.

Карол обвини брат си за проблемите си. Тя беше убедена, че той е накарал шерифа да изпрати млади мотоциклетисти, за да натопи сестра си.

— Брат ми иска да ме съсипе.

Извод: Карол не беше добра в бизнеса и не можеше да води прозаичен личен живот.

— Нямам дори кола — продължи тя. — Банката я взе през зимата. Знаете ли колко студено става тук през зимата? Не можеш да вървиш пеша. На четирийсет и шест години съм, по дяволите, а пътувам на автостоп. Извинявай, че ругая, Боб.

— Ругай на воля, морячке — рекох аз.

— Много е сладък — обърна се Карол към Кейт.

Кейт обаче не потвърди това. Мислите й бяха другаде. И аз знаех къде. След като още няколко минути слушахме интересната биография на Карол, Кейт изведнъж предложи:

— Слушай, Карол, искаш ли да изкараш малко пари? Бързо?

Карол я погледна недоверчиво.

— Няма да направя нищо извратено.

— Не. Става дума за друго. Малко е сложно за обяснение, но… Искаш ли да спечелиш пет хиляди долара?

— Бих им намерила място в бюджета си.

— Сещам се само за една засечка. Ще трябва да си вземеш отпуск. Веднага. Заради собствената ти безопасност.

— Тогава е нещо незаконно. Или само опасно?

— Не е много незаконно. Нещо средно. Но може да е опасно. Мисля, че ще бъде по-безопасно, ако за няколко седмици изчезнеш от града. Можеш ли да го направиш?

— И без това през повечето време ме няма — изсумтя Карол.

— Какво си намислила? — обърнах се аз към Кейт.

— Мисля, че Карол заслужава почивка. И се нуждае от пари. Както и да се махне за малко оттук. — Кейт се обърна към мадам Шипли. — Ще ни помогнеш ли?

— За пет хиляди бих танцувала върху лицето на Боб.

Планът на Кейт беше измамно сложен. Първото изискване беше Карол да остане при нас в хотела. Тази част не беше толкова сложна, колкото озадачаваща. Вече описах как изглежда Карол и докато ексцентричните господин и госпожа Франк Синатра я водеха нагоре по стълбите, въображението на служителя на рецепцията несъмнено се развихри.

Настоях да легна на дивана и да позволя на двете дами да се разполагат на двойното легло. Дадох една от ризите си на Карол. Жестът беше болезнен за романтик като мен. Двете се кикотеха като ученички, след като лампите угаснаха.

Следващият етап на плана на Кейт изискваше рано сутринта Карол да ни заведе в местния клон на експресната поща. Взехме няколко различни по размери пликове, писалка, розова тоалетна хартия и плажна чанта. После отидохме в магазина за домашни потреби и купихме нож за картон.

Взех си и нова шапка, на която бе нарисуван пътуващ на автостоп хипар, застинал от ужас пред приближаващи се фарове. Надписът гласеше: „Магистрален убиец“.

После идваше сложната част. Карол ни показа пътя, водещ до магазина за авточасти. Дадохме й писалката, пликовете, тоалетната хартия и плажната чанта и я оставихме на ъгъла, а ние продължихме и спряхме на паркинга на съседната пресечка, обслужващ пицария, обществена пералня и магазин за видеокасети, и зачакахме. След час пристигна микробусът на експресната поща. Човекът, който слезе от него, носеше плик, и влезе в магазина за авточасти.

— Като по часовник — каза Кейт. Докладът на частния детектив на Крук беше на коленете й.

Безпокоях се за няколко неща. Снощният скандал между Бауман и злобната Моли можеше да попречи на месечната им уговорка с пратките. Но Карол ни увери, че двамата непрекъснато се карат. Втората ми тревога беше свързана с предстоящата част от плана на Кейт. Успехът зависеше от това дали Лу Бауман ще спре, за да вземе един стопаджия.

— Ами ако отмине? — попитах аз.

Бях задал въпроса си в хотелската стая, докато двете жени се кикотеха.

— Ще спре — заяви Карол.

— Откъде си толкова сигурна?

— Правил го е и преди.

Категоричният й тон сложи край на по-нататъшните разговори по този въпрос. И на кикотенето.

След час джипът на Лу Бауман спря на паркинга. Бауман влезе в магазина за авточасти. Изглеждаше ядосан и зъл като предишния ден. Може би Моли харесваше точно това в него. Кейт, която седеше зад волана на взетата под наем кола, си сложи тъмните очила и рече: